Одобрението на нови плажове за природосъобразен туризъм е под въпрос

Дивото къмпингуване на още плажове, освен на Иракли, Корал и Бяла-Карадере, не се подкрепя от Министерството на туризма. Това става ясно от писмен отговор на Ангелкова на въпрос депутата от РБ Петър Славов. Той смята, че плажовете край Синеморец – Липите и Бутамята, както и по северното ни крайбрежие около Шабла, трябва да бъдат защитени от човешка намеса, като придобият същия статут.

Тоновете боклук, които оставят след себе си летуващи на палатка на плажовете, се оказаха проблем и това е основната причина министърът на туризма Николина Ангелкова да не е склонна да подкрепи исканията на еколози още места по родното Черноморие да придобият статут на плажове за природосъобразен туризъм.

Според депутата, ако и те бъдат обявени за плажове за природосъобразен туризъм, тези "последни кътчета природа ще бъдат защитени от набезите на хора, които с колите си унищожават дюни и замърсяват безогледно“.

Министърът на туризма обаче явно е на друго мнение. Боклуците, които покриват плажовете след като любителите на дивото къмпингуване си съберат палатките, е проблем на институциите от доста година.

Въпреки това под натиска на природозащитниците в началото на летния сезон депутатите промениха Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и забраниха отдаването на концесия на плажовете Иракли, Корал и Бяла-Карадере, като така ги оставиха само за къмпингуващите. 

Това са трите плажа за природосъобразен туризъм, където е забранено поставянето на преместваеми обекти и съоръжения спортно - развлекателни дейности и за бързо обслужване.

Дали обаче трябва да бъдат обявени още плажове за природосъобразен туризъм е въпрос на задълбочена експертна преценка, която да отчете колко души ги посещават, на какво разстояние се намират от населено място, природо – климатичните им особености.

Освен това допълнително определяне на плажове за природосъобразен туризъм трябва да се съобрази с факта, че за тяхното почистване, както и за обезпечаването на неохраняемите плажове, се изразходват средства в размер на 50% от постъпилите в съответните общини от концесиите и наемите, обяснява Ангелкова.

Тя допълва, че областните управители харчат и 10 на сто от приходите от концесиите и за осигуряването на спасители на плажове, които не са били апетитни за частните инвеститори и така са останали неохраняеми.

Така че поради недостатъчното финансови средства за обезопасяването и почистването на неохраняемите плажове и тези за природен туризъм, неслучайно в закона е въведен принципът, че морските плажове се поддържат с отдаването им под наем или на концесия с оглед привличане на частни инвестиции, обобщава Ангелкова, с което порязва надеждите на еколозите да се разреши дивото къмпингуване на още плажове.