Йотова: Управляващите можеха да избегнат бунта в Харманли

Мерките на правителството по овладяването на ситуацията в Харманли са изключително закъснели. Преди месеци се знаеше, че там ще има проблеми. Това заяви новоизбраният вицепрезидент Илияна Йотова в сутрешния блок на Нова телевизия.

„Още през август се опитах да вляза в центъра и да се запозная с обстановката, но не получих достъп. Обясниха ми, че има епидемия от краста и че не могат да гарантират сигурността ми“, добави Йотова.  Тя допълни, че на лекарите не се плаща, преводачи също няма и попита къде отиват средствата, които идват от Фонда за миграция.

Според Йотова с местенето на мигранти от един в друг лагер се създават нови огнища на напрежение. Това, което се случва в Харманли е бледа картина пред това, което може да се случи, предупреди тя описа ситуацията като "тенджера под налягане, чийто капак е развален".

Новоизбраният вицепрезидент предлага една голяма част от афганистанците в Харманли да бъдат депортирани, като се използват парите за чартъри и се договори тяхното връщане с Афганистан.

„Очаква се промяната на Дъблинското споразумение да се случи чак през май. Редно е България да се обърне за съюзници към пограничните държави като Италия, Гърция, Испания“, обясни Йотова.

Тя подчерта, че новите предложения на Европейския съюз по отношение на вълната мигранти са за още по-голям натиск върху граничните държави. „Всички мигранти ще бъдат задължени да подават молба за убежище, ако са влезли в България, също така се предвижда да приемаме обратно всички бежанци от Западна Европа", допълни Йотова.

По-рано днес пред същата телевизия областният управител на Хасково Станислав Дечев обяви, че в края на тази седмица или най-късно в началото на другата всички афганистанци от лагера в Харманли ще бъдат отведени във фургонно селище в Любимец. В центъра ще останат да живеят само сирийците. Извеждането на афганистанците ще бъде извършено по план, след като всички мигранти бъдат преброени. 

Йотова коментира още, че в момента се обсъждат вариантите как да се финансират държавите от ЕС след 2020 г. Предвижда се общността да финансира само големи инфраструктурни проекти, което ще се усети в България, защото се сменя основния модел за получаване на средства от съюза.

Т. нар. кохезионен модел ще бъде сменен от инвестиционен, а компаниите, които ще участват в тези проекти, ще го правят само, ако са на печалба, обясни Илияна Йотова.