Семерджиев отлага въвеждането на пръстовия идентификатор в извънболничния сектор

Министерството на здравеопазването (МЗ) е взело решение за нормативно стартиране на процедура по отказ за въвеждане на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ през 2017 г. и отлагането му за 2019 г. Това съобщи д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването, цитиран от пресцентъра на здравното ведомство.

Семерджиев посочва, че пациентски и съсловни организации, както и Здравната каса, са изказали становище, че няма обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап.

„Според Националната здравноосигурителна каса съществува сериозен риск от преждевременното въвеждане на автентификатора, тъй като прилагането му и в извънболничната помощ може да причини срив в сървърната част на регистрационната система на НЗОК, която понастоящем обслужва болничната помощ”, посочва служебният министър.

По изчисления на Националната здравноосигурителна каса при внедряване на регистрационната система в извънболничния сектор, включително в аптеките, ще трябва да бъдат закупени още поне 25 – 30 хиляди пръстови скенера и четци за машиночитаеми лични документи на обща стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с пръстова автентификация е струвал на болничния сектор над 4 млн. лева и на НЗОК – 477 хил. лева. 

Здравната каса декларира пълна невъзможност за поемане на допълнително натоварване с подобен мащаб, както и липса на средства, техника и налични помещения за инсталирането й.

Към настоящия момент изчислителната мощност на сървъра, осигуряващ работоспособността на регистрационната система, не е в състояние да поеме допълнителни натоварвания над тези, произтичащи от болничната помощ. При над 43 милиона посещения при първичната и специализираната извънболнична помощ,  денталната помощ и медико-диагностичната помощ за 2016 г., в сравнение с хоспитализациите през същата година, ще се достигне до 2 116% увеличаване на пръстовите автентификации, посочват от министерството.

От МЗ обясняват, че пръстовата автентификация не дава никаква информация на ползвателя на медицинска помощ, което изключва възможността за текущ контрол от пациента и последващ информиран контрол от страна на НЗОК.

Такава практика не позволява трансграничния обмен на медицинска информация сред страните-членки на ЕС и затруднява ползването на спешна и неотложна помощ за българи в чужбина и за чужденци в България (нарушени са и директиви на ЕС, регламентиращи тези процеси), допълва се в позицията.

Времето, необходимо само за снемане на пръстова автентификация в извънболничния сектор, би намалило достъпа до медицинска помощ на населението с около 20%, уточняват от министерството.

Бившият министър Петър Москов заложи въвеждане на системата едновременно за болничния и извънболничния сектор, като първо системата тръгна в болничната помощ от ноември 2016 година.

Настоящото ръководство на МЗ ще изчака решението на ВАС за пръстовия отпечатък в болниците. Очаква се на 16 март петчленен състав на ВАС да разгледа на втора инстанция решението на тричленния състав на съда за обявяване на правните основания за въвеждане на пръстовия автентификатор за нищожни. 

Ръководството на Министерството на здравеопазването счита за подходящо изготвянето на концепция за Електронна здравна карта, съдържаща частично или пълно електронно здравно досие, което да бъде интегрирано в Единния идентификационен документ. Неговото въвеждане предстои поетапно в ЕС и в България от 2018 г. Контролът при такава форма на идентифициране и управление на медицинската информация е максимално възможен и ефективен, мотивират се от МЗ.

Екипът на Семерджиев дава и други мотиви за отказ от прилагането на пръстовия автентификатор като метод за контрол и намаляване на разходите в българското здравеопазване.

До момента няма данни за редукция на броя на хоспитализациите в болничната помощ – за 2016 г., посочва се в съобщението. Касовият отчет на бюджета на НЗОК за 2016 г. показва преразход на средствата, определени за болнична помощ, в размер над 270 млн. лв. общо за годината. Освен това е заложен и дефицит в бюджета за 2017 г.

След въвеждането на пръстовия автентификатор“ болниците са отчели по-високи разходи, потвърждават от министерството – с над 10,1 млн. лв. През ноември в сравнение с предишния месец, и с над 11,5 млн. лв. а през декември миналата година.

Наред с това, въпреки завишеното финансиране в болничния сектор, дълговете на болниците са нараснали, като към 31 декември 2016 г. държавните болници са с 417,4 млн. лв. задължения, 150 млн. от които са просрочени, а общинските болници са генерирали дълг от над 91,6 млн. лв. от които 42,2 са просрочени.