Срещата на Макрон, Борисов и Радев - къде са "нюансите" и "вратичките"

Миналата седмица премина под знака на емблематичната среща между президента на Франция Еманюел Макрон и българския премиер Бойко Борисов и президента Румен Радев.

След срещата стана ясно, че България ще подкрепи Макрон за реформата на европейското законодателство за командированите работници в замяна на френската подкрепа за присъединяването на България към валутния механизъм ERMII, членството в Организацията на обединените нации (ОИСР) и Шенгенското пространство.

Предлаганите от Макрон реформи биха ограничили в рамките на 12 месеца времетраенето на командировките и биха въвели изискване за равно заплащане като на местните работници в съответната държава, а не по минималните ставки.

Зад фамилиарното отношение и поне привидното единодушие по тези въпроси обаче прозират и известни „нюанси“, а България видимо си остави „вратичка“ за действие в бъдеще.

Доколко обаче проблемът с командировките е значим за Европейския съюз (ЕС) на фона на общия брой на заетите и икономически активните? Чуто ли беше основното послание на българските лидери – че България иска да е сред водещите държави в ЕС? Ще успее ли европейският проект да работи гладко въпреки националните различия и ще се запази ли конкуренцията в блока не само по отношение на капитала, но и на труда?

Investor.bg събра коментари по темата от експерти.

Не е направен политико-икономически бартер между България и Франция, който засяга подкрепата от българска страна на идеята на президента Еманюел Макрон за промени в директивата за командированите работници и служители в ЕС и бъдещото членство на страната ни в Шенген, ЕRM II и ОИСР, коментира пред Investor.bg Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара (БСК).

В момента не се разбира един кардинален проблем – никой не прави сметка колко са българските работници във Франция и колко от тях получават български или френски заплати. Коментираме нещо, което е изключително дребно като икономика, каза той.

Компромисът, който прави президентът Румен Радев, ако наистина се отива в една генерална подкрепа от България, който е ключов за нашата икономика – подкрепа за Шенген и присъединяване към механизма ЕRM II на еврозоната, са важни въпроси за българското стопанство, допълни Данев.

Прекалено много внимание обаче се обръща на този проблем, защото българските работници във Франция са много малко на фона на хилядите чуждестранни работници, командировани там. От БСК нееднократно сме заявявали, че всичко е функция на законодателството на труда, каза още той.

Данев изтъкна, че за работодателите са по-важни други неща. Така например в Националната агенция за приходите (НАП) има запис от две години, че всички дейности с нарушения в трудовото законодателство се криминализират, но да сте чули някой да е подведен под отговорност, попита той.

Когато говорим за събиране на вземанията, трябва да се подобри преди всички ефективността на НАП и това е голямата истина. В момента голяма част от хората в България, които са заети в икономиката, не плащат реалните си доходи. Ние трябва да се съобразяваме с това, че има огромна по мащаб сива икономика, подчерта Данев.

Увеличението на приходите в социалното осигуряване се дължи преди всичко на увеличение на заплащането, включително и на административното заплащане, и не е въпрос на повишаване на ефективността на приходната агенция, допълни той.

Някой трябва да отчете с колко се измени минималният осигурителен доход, с колко се увеличи минималната работна заплата за една година и съответно броят на заетите. Всички това го приписват като голям успех на НАП, а агенцията си увеличи само с 6% приходната част в бюджета на социалното осигуряване. Когато се анализира това, ще се види колко са смешни твърденията на някои политико-икономисти, посочи Данев.