Срещата на Макрон, Борисов и Радев - къде са "нюансите" и "вратичките"

Срещата мина в тона, в който се очакваше. Макрон поиска това, което е неговото коронно искане, а ние потвърдихме нашето коронно искане, коментира политологът Първан Симеонов.

Според него новото в срещата е намесването на военната тема, което ясно означава, че Франция има интерес към превъоръжаването на българската армия.

„Интересен нюанс е, че Макрон беше доста скептичен по отношение на някои страни от Централна и Източна Европа, докато Борисов ги назова наши приятели“, допълни той. В тази ситуация по-интересен е Борисов като балансьор, подчерта Симеонов.

На въпрос дали срещата отново отваря темата за хармонизацията на данъчното и осигурителното законодателство в ЕС и развитието на блока на две скорости, Симеонов посочи, че хармонизациите са път към кохезията, но заради бавното сближаване на доходите съюзът е обречен на неравенство. „В този смисъл донякъде разбирам логиката на страни като Полша и Унгария, които се отнасят скептично. Разговорът за скоростите вече е валиден и България ясно показа къде иска да бъде“, коментира той.

Според него едно от основните послания на премиера Бойко Борисов на тази среща е именно желанието му България да се присъедини към водещите държави в ЕС. Моментът на заиграване с Вишеградската четворка е отминал, допълни Симеонов, особено в момента, в който стана ясно накъде върви ЕС след изборите във Франция и заради очаквания резултат на вота в Германия.

На въпрос дали „търгуването“ с позиции и подкрепа не противоречи на идеята на европейския проект Първан Симеонов посочи, че противоречи, но на наивния му прочит.

„Крайно време е да се разделим с този наивитет, който изповядвахме десетилетия наред, че държавите толкова лесно се отказват от суверенитет, сигурност и пазарните си интереси. В политическата общност и общия пазар националните държави съвсем не са се отказали от своите политики. Бих казал, че националните стремежи на големите са пречка Европа да стане още по-силна, защото Европа за да е силна, трябва да има две неща: обща външна политика и обща армия“, коментира той.

Според Симеонов националната държава е жива и не е изненада, че става точно такъв "пазарлък".  

Еманюел Макрон може да спечели време и да трупа „вътрешни точки“, ако успее да прокара исканите от него промени за командированите работници, коментира икономистът Евгений Кънев.

Той посочи, че се очакват протести срещу част от реформите на президента на Франция, голяма част от които са насочени именно към либерализирането на пазара на труда. Това означава, че работниците и служителите в страната ще изгубят много от привилегиите, които имат в момента.

Ако успее да прокара това предложение, той може да се опита да спечели подкрепа за нещо друго, каза Кънев.

На въпрос доколко подобна „търговия“ с различни искания между държавите не противоречи на идеята за европейския проект, икономистът посочи, че от една страна има такъв момент, когато се търси подкрепа за политики в противоречие на принципите на ЕС – в случая става въпрос за конкуренцията, и се прави опит за налагане на протекция на националните интереси.

От друга страна обаче, тъй като решенията в ЕС се взимат с квалифицирано мнозинство, това е и нещо като лобиране, допълни той.

Вземането на решение по този въпрос ще покаже как ще работи европейският проект, тъй като има големи различия в позициите на принципно ниво, а Вишеградската група няма мнозинство, каза още Кънев.

По принцип е необходимо да има конкуренция в ЕС не само на ниво капитал, по отношение на което старите страни членки превъзхождат новите, но и при труда, и да се върви към конвергенция на данъците и на доходите, коментира той. Това означава, че във Франция те трябва да падат, а в България да се увеличават.

Винаги има политически момент и се опира до това доколко френските гласоподаватели ще се съгласят с идеята за намаляване на възнагражденията, а българските – за увеличаване на данъците, допълни икономистът.

В случая става въпрос за това кой ще е по-организиран да си защитава правата, коментира още Кънев. Трябва да сме гъвкави и да знаем какво получаваме насреща, ако се откажем от конкурентните си предимства – данъците и доходите, заключи той.