Застрахователните брокери подкрепят самостоятелното издържане на КФН

Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ) напълно подкрепя възприемането на подход за самостоятелно издържане на Комисията за финансов надзор (КФН) без субсидия от държавния бюджет. Това се посочва в официално становище на Асоциацията по повод внесения от регулатора в Народното събрание законопроект за изменение на Закон за КФН, свързан с осигуряването на бюджетна самостоятелност на надзорния орган.

Сред мотивите за подкрепата на законопроекта, Асоциацията посочва, че през последните години застрахователните брокери страдат от нелоялна конкуренция, изразяваща се в продажба на застраховки от физически лица и фирми, неразполагащи с нужния лиценз или сертификат, организиране в интернет пространството на нерегламентирани аукциони или „борси за застраховки”, които не са регламентирана форма на застрахователно посредничество и неспазване на заложените в Кодекса на застраховане правила и норми за издаване на полици, отчитане на средства и поддържане на професионално ниво на квалификация от страна на лицензирани застрахователни брокери и застрахователни агенти.

Според Асоциацията това води до неравнопоставеност в сектора и рушене на имиджа на застрахователния посредник.

Застрахователите изтъкват още слабия контрол на посредниците в малките населени места, което води до неравнопоставеност между брокерите, опериращи в големите градове и тези в малките населени места. 

Освен нелоялната конкуренция предстоят значителни изменения на Кодекса за застраховане, свързани с Директивата за застрахователно посредничество (IDD), касаещи разширяване на кръга на поднадзорните лица и оценка и сертифициране на професионалните познания на служителите на всички разпространители на застрахователните продукти.

От Асоциацията посочват, че описаните по-горе проблеми са обсъждани нееднократно с ръководството на КФН. „За съжаление, експертите назначени в управление "Застрахователен надзор",  са твърде недостатъчни за осъществяване на необходимия надзор. Налице е текучество в управлението, свързано с ниските нива на трудови възнаграждения, което още повече влошава качеството на надзорната дейност. Освен това, Комисията не разполага с нужното материално обезпечаване (автомобили, хардуер и други материали), което прави работата ниско ефективна, а понякога и невъзможна“, казват от БАЗБ.

Според застрахователите един от инструментите за повишаване на качеството и обема на надзорната дейност е увеличаване на бюджета на КФН. „Ние считаме, че възприетия подход за самофинансиране на Комисията е правилен и ще доведе до желания от нас надзор на дейността на застрахователните посредници“, обясняват от Асоциацията. 

За да получат по-добър контрол, застрахователите са готови да плащат доста по-големи такси. Например, за издаване на лиценз и разрешение за извършване на дейност по Кодекса на застраховането, досега е събирана такса – от застраховател, включително негов клон – 45 хил. лв. + 3 хил. лв. за всеки вид застраховка, като се предлага таксата да скочи на 135 хил. лв. + 10 хил. лв. за всеки клас застраховка.

КФН предлага повишаване на таксите, които събира и от останалите поднадзорните й лица – пенсионни дружества, борсови посредници и др. В същото време Комисията изпълнява ангажимента си да стимулира капиталовия пазар и предлага да освободи предприятията от такси за потвърждаване на проспекти в срок от три години, считано от януари 2018 г. Промените ще бъдат въведени, ако законопроектът бъде приет от депутатите в Народното събрание.