Дуалното обучение в България буксува заради пропуски в законите

До три месеца работна група между три министерства и експерти трябва да представи законодателни предложения за развитието на дуалното обучение у нас. С това консенсусно решение приключи изслушването по темата на двама министри и един заместник-министър, в чиито ресор е дуалното образование в България.

В рамките на съвместно заседание на Комисията по образованието и науката, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика, бяха изслушани министрите Бисер Петков, Красимир Вълчев и заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов относно напредъка по въвеждане на дуалната система на образование в българската система на професионално образование и обучение. В хода на дискусията участие взеха експерти и представители на различни институции, прилагащи дуалния метод в България.

В началото на заседанието председателят на икономическата комисия Петър Кънев отбеляза, че темата за дуалното обучение е важна, защото вече осем години тя е обект на обсъждане и към днешна дата няма реален напредък. В същото време интересът към тази форма на обучение с практика е изключително голям.

От изказванията на участниците стана ясно, че законодателни са пречките за развитието и разширяването на дуалния метод в България, който да надгради вече съществуващите проекти с чуждо участие.

Министърът на образованието Красимир Вълчев припомни, че в България от три години се работи по модела за въвеждането на дуалния модел на образование по примера на Германия, Австрия и Швейцария.

Просветният министър подчерта, че има тенденция за разширяване на дуалното образование у нас, но за целта са необходими допълнителни промени, които да стимулират разрастването му.

Планира се прехвърляне на тази политика на бюджетно финансиране, предвижда се преките разходи да са за сметка на бюджета, като така моделът ще стане устойчив, каза министърът и уточни, че още от тази година е осигурено допълнително финансиране от страна на МОН.

През учебната 2015-2016 г. стартира проектът ДОМИНО, пропомни Вълчев, като подчерта, че целта му е не просто навлизането на дуалното образование в България по швейцарския модел, а подкрепа за изработването на български модел, съобразен с историческите и културните традиции. Резултатите за периода 2015-2017 г. са за обхват на 19 града, 32 училища, 49 паралелки, 1134 ученици и 170 фирми по българо-швейцарския проект.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков посочи, че дуалното обучение засяга две групи лица – над 16 години, които са в образователната система, и тези, които са на пазара на труда над 16 години. По отношение на първата група лица ангажиментите на министерството са за даване разрешение за работа. Непълнолетните лица могат да започнат работа само след разрешение на Главната инспекция по труда. По данни на ГИТ за 2017 г. е имало 7800 броя за искане за започване на работа за лица под 18 години от ГИТ. Дадени са 6749 разрешителни, като някои от отказите са били свързани с това, че средата за работа не е била безопасна за работещите. 

Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов предложи създаването на регистър на предприятията, които наемат хора за дуално обучение, който да се актуализира на шест месеца.

Петя Евтимова, ръководител на проекта ДОМИНО, изброи някои от пречките в практиката по прилагането на модела у нас.

Тя посочи неуредения въпрос с това трябва ли учениците във ваканция три месеца да имат и платен годишен отпуск. Вторият въпрос е за това за кои социални рискове следва участниците да бъдат осигурявани от работодателя. Третият казус е свързан със здравното осигуряване, защото сега работодателите са длъжни да плащат здравните осигуровки на учениците, но в същото време те са осигурени от държавата като ненавършили 18-годишна възраст и се получава двойно здравно осигуряване.

Сериозен проблем пред развитието на дуалното обучение в България е обучението на наставниците – не е ясно кой, кога и къде ще извърши тяхното обучение, каза Юлиана Димитрова от Асоциацията на порфесионалните гимназии. Трябва да се помисли и за институциите, които могат да организират дуалното обучение в България – сега са регламентираните със Закона за професионалното образование, но има и малки фирми, които се включват в сътрудничество с училища, които не влизат в този обхват. Друг проблем е начинът на заявяване на държавния план-прием.

Интересът за обучение чрез работа е много голям и спешно трябва да се уредят практически казуси чрез законодателството, категорични бяха участниците в дискусията. Ако не се използва моментът да се увеличава броят на учениците по определените дефицитни специалности, трудно ще излезем от кризата за осигуряване на квалифицирана работна сила на пазара на труда.