Мая Манолова: България единствена в ЕС няма закон за личния фалит

Последствията от личен фалит

Според Манолова темата за несеквестируемостта на жилището на физическите лица при производство по несъстоятелност е изключително сложна и спорна.

„Като омбудсман аз съм на мнение, че гражданите трябва да запазят несеквестируемостта върху единственото си жилище, като разпоредбите трябва да се прецизират, когато единственото жилище е луксозен имот, който по вид и по площ не отговаря на нуждите на длъжника и неговото семейство. Тогава биха могли да бъдат предприети действия при продажба на идеални части или за снабдяване с друго жилище, което да е адекватно на потребностите. Не е честно човек да се възползва от гражданската несъстоятелност, а в същото време да си позволява луксозни разходи и охолен живот. Това е абсурдно и бъдещият закон не трябва да го допуска“, категорична е Манолова.

Тя прогнозира, че основната работа по този законопроект тепърва започва.

„Надявам се в работната група от експерти да се включат всички заинтересовани страни. Както концепцията е публична и се обсъжда, за да се чуят всички гледни точки, така трябва да се изработи едно разумно и балансирано законодателство. Отсъствието на представители от Министерството на правосъдието и на законодателния орган се надявам да не означава незаинтересованост към този важен за българските граждани проблем, който е проблем и за хазната“, каза омбудсманът.

Стоян Якимов, зам. председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, е на мнение, че бъдещият закон за личния фалит трябва да даде шанс на добросъвестни лица, които по някакви причини не могат да изплащат задълженията си, но искат да започнат „на чисто“.

„Важна е финансовата стабилност на една държава, ако много от гражданите бъдат обявени във фалит“, предупреди той.

Якимов обясни, че преобладаващият случай на кредитори е, че те са потребители, които са дали на други потребители заеми.

Той е на мнение, че трябва да има механизми със сериозни последици за тези лица и посочи като добри идеи недобросъвестният длъжник да не може да взема нови заеми и да заема конкретни длъжности.

„В проекта на европейската директива във всички европейските държави вземанията, които са с обезпечения на ипотека, са изключени, като няма забрана единственото жилище да бъде секвестируемо, информира той и коментира, че трябва добре да бъде обяснено на длъжника при искане на фалит какви са последиците за неговия живот.“