2 хил. българи са подали сигнал за трудова експлоатация в Германия през 2017 г.

КНСБ алармира за редица нарушения както на българското, така и на германското законодателство, по отношение на трудовите права на български работници в Германия.

Най-честите са непредоставяне на трудов договор преди заминаване, липса на допълнително споразумение за командировката, липса на документи за извънредния труд, липса на документи за осигуровките към германската специализирана каса.

Данните са събрани по проект „Справедливо командироване” в сътрудничество с германските профсъюзи и партньори от словенските и хърватските синдикати.

Около 2 хиляди българи са сигнализирали за трудова експлоатация в Германия през миналата година, обяви Иван Иванов, консултант към центъра за консултации на проекта „Справедливо командироване” във Франкфурт, по време на пресконференция в КНСБ.

В Германия има девет центъра за консултации, където се предоставя информация и помощ на работници от Източна Европа, предимно от Полша, България и Румъния. Най-много консултации правят граждани от Полша - около 40%, от България - около 22 на сто, и от Румъния - 19,4 на сто. Румънците в Германия са повече от българите, но българите търсят по-често консултации.

Най-често оплакванията са от строителни работници, заети в ресторантьорството, домашни помощници, социални асистенти.

По данни на КНСБ броят на българските граждани в Германия непрекъснато се увеличава, като към октомври миналата година те са над 300 хиляди. Към август 2017 г. българите, които работят в Германия със задължително социално осигуряване, са 108 хиляди, или с 18% повече спрямо същия месец на предходната година. През юли 2017 г. заетите българи без задължително социално осигуряване, включително заетите на непълно работно време, както и самостоятелно заетите, са 32 хиляди.

Към октомври 2017 г. българите, регистрирани като търсещи работа в Германия, са около 53 хиляди, безработните с право на обезщетение в бюрата по труда там са близо 24 хиляди души, с близо 2000 повече спрямо октомври 2016 година.

През юли 2017 г. 83 хиляди българи са получили някакъв вид социални помощи, докато година по-рано техният брой е бил малко над 74 хиляди.

Към юли миналата година 30,4% от българите в Германия са получавали социални помощи, а за предходната година този процент е бил 30,6 на сто. Социални помощи получават 11,6 на сто от румънците, а средно за Германия този показател е 7,1 на сто.

По данни на КНСБ случаите на нарушения на трудовите права в някои случаи са драстични. Предимно става дума за нарушенията с предоставяне на трудовия договор преди заминаване, липса на допълнително споразумение за командировката, липса на документи за извънреден труд и за осигуровки.

При строителните работници случаите са свързани с командировани от българска фирма служители. Подписват се договори за едно възнаграждение - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се извънредно, без да се заплаща извънредният труд - включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време от 8 часа.

При домашните помощници е регистрирано работа без договори за командироване, а с трудови договори за два или дори за един час работа на ден, при условие, че работата е денонощна при обслужване на болен.

Липсва връзка с органи за контрол, както и социални контакти. Хората живеят в домовете на болните, като в началото не владеят добре езика, дори и не разбират какво точно извършват, липсват медицински познания и подготовка, коментира Нели Ботевска, консултант към проекта. Тя обясни, че дори семейството на обслужвания човек да е изплатило сумата към агенцията - българска или германска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде извършено.