Националната жилищна стратегия определя цялостната политика за жилищния сектор

Проектът на Национална жилищна стратегия ще бъде публикуван до няколко дни за обществено обсъждане.

Стратегията определя цялостната политика по отношение на жилищния сектор и има дългосрочна визия с хоризонт до 2030 г. Това посочи днес заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова по време на конференция на тема "Финансиране на енергийната ефективност в Централна и Югоизточна Европа", съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, пише БТА.

Обновяване на жилищния фонд, създаване на техническа документация за всички жилища и коригиране на дисбалансите в пазарните механизми на жилищния сектор са сред основните цели на Стратегията, според Крумова. 

Форумът е организиран в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС и се състоя ден преди срещата на високо равнище на министрите от Централна и Югоизточна Европа за енергийна ефективност в София.

Крумова е отбелязала, че жилищният сектор предоставя огромен потенциал за осъществяване на целите на енергийната ефективност - енергийна сигурност, намаляване на енергийната бедност, подобряване на здравословната среда за живеене на хората, намаляване на разходите за здравеопазване и др. Затова е необходимо изработването на устойчива програма за дългосрочно обновяване на всички жилищни сгради в страната. Тя е обяснила, че е необходимо изработването на икономически по-ефективни и по-иновативни начини за финансиране на енергийната ефективност, които да включват активното участие и партньорско отношение както на собствениците на сградите и жилищата, така и на бизнеса.

"След изпълнение на мерките за енергийна ефективност по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради разходите на домакинствата за отопление и електроенергия намаляват с 40 до 60 процента. При обновяването на жилищните сгради ще се търсят механизми за капитализация на тези положителни ефекти", е коментирала още Крумова и е припомнила, че 44 хил. сгради у нас се нуждаят от обновяване.

До момента около 2000 от тях са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и усилията са насочени към създаването на механизми, чрез които да бъдат обновени повече сгради.