ЕС: Ефикасността на публичните разходи в някои сектори в България е много ниска

Съветът на Европейския съюз разкритикува ефективността на оползотворяването на публичните средства в България, посочвайки, че в някои сектори тя е особено ниска.

„Реформите в областта на управлението на публичните финанси са важни в това отношение и настоящите икономически и фискални условия са особено благоприятни“ за такива промени, се казва в документ на Съвета на ЕС със становища за националната програма за реформи и конвергентната програма на България за 2018 г.

Според Брюксел повишаването на ефикасността на фискалната политика у нас остава от първостепенно значение. Съветът наблюдава подобряване на данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство, но това се дължи по-скоро на положителната икономическа перспектива, отколкото на подобряването на данъчната администрация и събирането на данъци.

Несигурност и риск за публичните финанси представлява и това, че икономическите показатели на държавните предприятия са слаби в сравнение с други държави от региона и частния сектор.

„Корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство и не отговаря на международните стандарти. Освен това реформите в тази област са от голямо значение за стопанската среда“, се казва още в текста.

Въпреки критиките от Брюксел посочват, че стабилността на финансовия сектор продължи да се подобрява. Положителна оценка се дава и на напредъка в надзора на сектора, макар че някои важни мерки все още трябва да бъдат окончателно изпълнени.

Равнището на необслужваните корпоративни заеми също остава високо въпреки тяхното намаляване. „Неефективността на правната уредба на несъстоятелността забавя намаляването на задлъжнялостта на частния сектор и преструктурирането на необслужваните заеми. Процедурите са дълги и събираемостта е слаба“, посочват от Брюксел.

Препоръка от Съвета на ЕС дават за подобряването на събирането на данъците и ефикасността на публичните разходи, включително чрез ускоряване на мерките за намаляване на размера на сивата икономика. Също така е необходимо да се модернизира рамката за корпоративно управление на държавните предприятия в съответствие с международните добри практики.

В документа Съветът на ЕС отправя критики и към нивата на неравенство и риска от изпадане в бедност в страната, които остават сред най-високите в съюза.

Според данни, цитирани в текста, през 2016 г. две пети от населението на страната е било изложено на риск от бедност или социално изключване, докато доходите на най-богатите 20% от домакинствата са били почти осем пъти по-високи от тези на най-бедните 20%.

„Въпреки наблюдаваното напоследък подобряване на адекватността на социалното подпомагане и на минималните пенсии системата за социална закрила не предоставя достатъчна степен на подкрепа на най-уязвимите групи или групите в неравностойно положение, като например ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони“, посочват от Брюксел.

В същото време от текста става ясно, че за последните шест години делът на работниците на минимална работна заплата се е увеличил над два пъти, като самото ѝ определяне става без ясен и прозрачен механизъм.

Ограниченият достъп до здравеопазване, причинен от ниските публични разходи, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване също продължават да бъдат сериозни предизвикателства, посочват от Съвета на ЕС. „Ниското равнище на публичните разходи трябва да се компенсира с високи частни разходи, главно под формата на преки плащания от страна на пациентите“, се казва в документа, където се посочва още, че делът на българите без здравно осигуряване е голям в сравнение с дела в повечето държави членки.