Губим хиляди хектари плодородна земя, докато населението расте и се нуждае от храна

Плодородните обработваеми ниви в глобален мащаб са едва около 3% от площта на Земята и всяка година заради ерозията и замърсяването губим около 12 млн. хектара. Това се случва на фона на растящия брой на хората, които към 2050 година ще са около 10 млрд. души.

Това коментираха експерти от „Байер България“ на среща с медиите.

„Най-големите предизвикателства в момента са климатичните промени, растящото население и необходимостта то да бъде изхранено с достатъчни количества качествена храна“, заяви Габор Равицки, управител и търговски директор в дивизия „Кроп сайънс“ в компанията. 

Ако опустошаването на плодородните земи продължава със сегашните темпове, имаме 60 години до превръщането на нивите в пустиня, изчисли Ивелин Тончев, мениджър техническо развитие.

От сегашните налични плодородни земи по думите му на човек се падат по 1,6 декара, а при очаквания скок на населението до 10 млрд. души на човек ще се пада под 1 декар.

Затова земеделието е на кръстопът, казват експертите, които смятат, че с нови подходи в селското стопанство и иновации може да се продължи започналият през 50-те години на миналия век значителен ръст в продуктивността в селското стопанство.

Тогава населението е достигало 2,5 млрд. души и именно промяната в земеделието е позволила сега хората да са над 7 млрд., смята доц. д-р Божин Божинов, ръководител на катедра „Генетика и селекция“ в Аграрния университет.

Като отчитат и ролята на здравеопазването за увеличаването на броя на хората, експертите очертават и най-новите тенденции в научните изследвания в селското стопанство.

Засилената продуктивност според тях се дължи 50% на новите селекционни модели и 50% на новите торове и машини.

Според доц. Божинов най-бързият метод за създаването на нови сортове растения и породи животни е редактирането на геном. При този метод се „пренаписва“ информацията на съответното растение, например, но без да се използват гени от други видове. Така се появяват нови сортове или нови породи животни. 

Според него същото се е случило в миналото, но чрез селекция, например с култивирането на царевицата от човека, която не е съществувала в сегашния си вид в природата. Или пък с появата на кучето, пак с човешка намеса.

Той посочи и още една „резерва“ за изхранването на населението – в момента една трета от селскостопанската продукция се хаби, например изгнива, преди да стигне до потребителите.

В момента обществото разполага с огромни количества безопасна храна, твърди Ивелин Тончев.

Според Елеонора Маркова, маркетинг мениджър в компанията, разработените до момента иновации позволяват повишаването на добивите и намаляването на разходите, както и преминаването към по-презицно земеделие.

„В бъдеще трябва да произвеждаме повече с по-малко, затова трябва да разчитаме на иновациите в земеделието“, казва и Габор Равицки.

Той отчита, че фермерите стават все по-отговорни към земята и даде пример с тенденцията за отглеждането на култури без оран на почвата.