Заместник-гуверньорът на Чешката централна банка: Еврозоната унижава България

Лятото донесе новина за България, която е от значение не само за балканската страна, а за всяка страна членка на ЕС, която не е договорила възможност за неучастие в еврозоната. Преговорите за присъединяване на България към зоната на единната валута приключиха с „доброволното“ съгласие от страната, поне на хартия, с унизителен списък с условия, които ще я задължат наред с други държави, които ще приемат еврото в бъдеще, да поеме голям дял от разходите за еврозоната, преди да знае кога и дори дали ще бъде приета в блока. Нито едно правителство с поне малко достойнство не би могло да приеме тези условия, пише заместник-гуверньорът на Чешката национална банка Моймир Хампл в статия, публикувана в онлайн изданието omfif.org.

От 1997 г. българският лев е привързан първо към германската марка, а след това към еврото въз основа на споразумение за валутен борд. Това означава, че България няма суверенна парична политика, а пасивно приема позицията на Франкфурт в тази област. Следователно тя няма нито парична автономия, нито място на масата, на която се вземат решенията за паричната политика. Същото важеше и за Естония и Литва, преди да приемат еврото съответно през 2011 и 2015 г.

На хартия нищо не може да спре България да се присъедини към еврозоната. За разлика от много настоящи страни членки, България отговаря напълно на ключовите критерии от Маастрихт за държавните финанси и лихвените проценти. Остава формалното изискване за престой в Механизма на обменните курсове (ERM II), за да демонстрира стабилността на валутата си спрямо еврото за период от поне две години. Това няма да е проблем за страна, чиято валута е напълно привързана към еврото, откакто то съществува.

Проблемът на България е, че много технократи и политици просто не искат страната в еврозоната, поне не и в обозримо бъдеще. Но тъй като България отговаря на критериите от Маастрихт, трябва да бъдат подготвени нови условия. Точно тук се намесва ERMII – за да се присъедини, страната се нуждае от съгласието на Европейската централна банка и страните членки на еврозоната плюс Дания (единствената страна извън еврозоната в ERM II, въпреки че парадоксално има възможност за неучастие). Следователно неофициално на България от дълго време беше заявявано, че не трябва дори на опитва да влиза в тази чакалня за еврозоната.

Но последвалите преговори приключиха с унизителен и безпрецедентен списък с изисквания, които България трябва „доброволно“ да спази, за да се присъедини към ERM II едва през 2019 г. Страната обеща да се откаже от наблюдението на ключови банки и да се присъедини към банковия съюз, да плаща вноска в Европейския стабилизационен механизъм и да позволи на ЕЦБ да извърши цялостна оценка и одит на финансовия й сектор. Фактът, че България беше принудена да поеме тези ангажименти като условие за присъединяване към ERM II позволи на опонентите й да намерят още причини в бъдеще защо страната все още не е готова за пълноправно членство в еврозоната.

Най-любопитно за страните извън еврозоната и ERM II (като Чехия, Полша, Швеция, Румъния и други) е изречението в края на изявлението, публикувано от финансовите министри на еврозоната на 12 юли. С оглед „равното третиране“ министрите очакват всяка страна, която иска да участва в ERM II, да поеме доброволно същите ангажименти като България. Следователно дългогодишните усилия на страната да приеме еврото означават, че всички останали страни кандидати ще трябва да се откажат от наблюдението на банките и да покриват разходите на Европейския стабилизационен механизъм, дълги години преди евентуално да станат пълноправни членки на еврозоната.

От гледна точка на страна като Чехия последицата от опита на България е, че трудно можем да си представим правителство с достатъчно самоуважение дори да помисли да поеме по пътя към еврозоната. Разходите вече бяха високи, но от лятото насам те на практика са възпиращи.