Преглед на печата за 17 септември

Средната сума в партидите за втора пенсия е само 3 хил. лева
В. Сега

Средната сума в партидите за втора пенсия на родените след 1959 г. бавно се доближава до 3000 лв. Към 30 юни осигурените в универсален фонд имат средно натрупани 2949.69 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за първото полугодие на тази година. При мъжете сумата надхвърли 3000 лв. още в началото на годината и сега е 3089.77 лв. Както и при пенсията от НОИ обаче, жените изостават - при тях натрупаното е средно 2801.30 лв. Хората на възраст 55 - 59 г. - първите, които ще имат две пенсии, са събрали в партидите си средно 3697.81 лв. Все повече българи се осигуряват и за трета пенсия - в доброволен частен фонд, но там средната сума в партидите е 1720.61 лв. Общо 3 706 041 българи внасят за втора пенсия в универсален фонд, а 621 847 правят доброволни вноски за трета пенсия (с 3229 повече, отколкото към края на март). Само за половин година в универсалните фондове са постъпили над 640 млн. лв. от вноски. Както обикновено, таксите и удръжките върху тези постъпления са основният източник на приходи за пенсионноосигурителните.

100 физически лица и фирми са си поделили 75% от агросубсидиите
В. Сега

75% от директните плащания за обработваеми земи са получени от 3700 физически и юридически лица, но те представляват реално 100 свързани лица. Това показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията, цитиран в края на миналата седмица от Тихомир Безлов, главен експерт в програма "Сигурност". При плащанията по програмите за селските райони 67% от субсидиите са усвоени от 100-те свързани лица, каза експертът. Данните са за 2016 г., като от десетте най-големи юридически лица в земеделието първите пет са на едно семейство. Според Безлов концентрацията на субсидии в земеделието води до криминални практики. Той припомни, че за 2018 г. общо от еврофондовете България очаква да получи около 4.2 млрд. лв. За селското стопанство са предвидени 2.91 млрд. лв., от които 2.64 млрд. лв. са от еврофондове. Проблемът не е, че 69% от субсидията е в селското стопанство, а концентрацията ѝ, изтъкна той. Безлов коментира, че приемането на таван за субсидиите от 300 хил. евро през 2014 г. е довело до раздробяване на стопанствата чрез подставени лица.

Хлябът поскъпна в няколко града в страната
В. Стандарт

Хлябът поскъпна в няколко града на страната. За повишението предупреди преди дни и министърът на земеделието и храните. В Пловдив цената скочи с 20 процента, а в Пазарджик увеличението на хлебните изделия е с 30 стотинки. Основните аргументи за поскъпването са повишените изкупни цени на пшеницата и скока на минималната работна заплата, обясняват хлебопроизводителите. „Вдигна се брашното и от там вече се получи поскъпване на хляба. Също поскъпна токът, газта и това са разходи, които трябва да се избият. Ще гледаме горе-долу да оцелеем", сподели хлебопроизводителят Димитър Козинарски.

Над милион гушват цветарите за първия звънец
В. Монитор

Над 2,2 млн. лв. ще похарчат родителите на близо 500 хил. ученици, от които 60 хиляди първолаци, днес за първия учебен ден, като поне половината от тази сума, или над милион, ще бъде чиста печалба за търговците, които слагат надценка от 50 до 100%, сметна „Монитор“. По информация от кореспондентите ни най-ниските цени в областните центрове са в Добрич и Русе, където букет може да се купи за по 3 лв. Във Варна, за да зарибят повече клиенти акцентират на опаковка - едничко цвете с повече зеленинка и панделки. В морската столица не били вдигнали цените, но на други места първият звънец събужда стари навици у родните търговци и в Стара Загора те не са забравили да надуят цените яко. Същото се случва и под тепетата, където скокът е двоен. Иначе всички продавачи в цветарските магазини днес се кълняха, че в понеделник за първия учебен ден цените ще бъдат същите.

Младежките игри – шансът на малките
В. Труд

Размерът има значение, поне що се отнася до домакинството на най-големите спортни събития. „Ужасена съм! – каза преди години знаменитата шведска скиорка Аня Персон като видя подготовката за зимната олимпиада в Сочи през 2014-а. – Това означава, че никога повече малка страна като Швеция няма да може да приеме игрите.“ Въпросната малка страна всъщност е една от най-богатите и добре организирани в света. С отлично формулирана политика към спорта, особено зимния. Приемала е безброй световни първенства и други големи състезания в най-различни спортове, но така и не е била домакин на зимна олимпиада, която със сигурност щеше да организира добре. С това Швеция споделя съдбата на България, която също не успя да изпълни мечтата си да приюти форума под петте преплетени кръга.