Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепи инициативата на земеделските кооперации "Произведено в България" за изменение и допълнение на Закона за храните, за да се гарантира на българския потребител, че храната, която консумира, ще бъде идентична на храната в страната, в която тя е произведена. Целта на промените е да се прекъсне порочната практика на двойни стандарти при храните. Това каза председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев, цитиран от БТА.
Според него този проблем може да се реши на национално равнище и то най-вече чрез законодателни промени и санкции.
Представителят на Национален съюз на земеделските кооперации в България Явор Гечев добави, че качеството на храната ще се доказва чрез необходимата документация.
Като един от авторите на законопроекта той посочи, че за да се гарантира превантивна дейност на закона, глобите и санкциите за нарушителите трябва да са сериозни.
Затова в новия текст е записано, че при първо нарушение санкциите ще са в размер от 1% до 3% от годишния оборот на фирмата, а при повторно от 5 до 10%.
Промените на Закона за храните въвеждат изискване всяка една храна да бъде придружавана от сертификат, издаван от контролния орган на държавата, в която се произвежда. Този сертификат ще доказва, че храната е със същото съдържание, състав и рецептура с тази, която се търгува на нейна територия. Когато марката е регистрирана първо в България и след това в други държави, сертификат няма да се изисква.
Липсата на сертификат ще се санкционира със завишени имуществени санкции, които могат да достигнат и до 10% от общия оборот на нарушителя за последния месец, през който е извършвана дейност.
В новия закон е предвидено за регистрирането и проверката на сертификати да отговаря Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Това ще е и органът, който ще забранява продажбата на храна или ще разпорежда изтеглянето ѝ от пазара, когато се установи, че за нея няма издаден сертификат.
Според авторите на законопроекта за храните промените ще доведат до увеличаване на административната тежест, но само при дългите вериги на доставки и за производителите на храни, които са извън територията на България.
„От Европейския съюз ясно заявиха, че има двойни стандарти при храните и това е нелоялна търговска практика. Не можем да чакаме обаче от Брюксел да решат този проблем, трябва да го решим на национално ниво. Българската държава е тази, която трябва да пази интересите на собствената си икономика и потребители. Затова се надяваме, че всички партии ще подкрепят инициативата“, добави председателя на съюз „Произведено в България“ Кънчо Стойчев.
Investor.bg припомня, че промените на Закона за храните бяха внесени в петък в Народното събрание.


Европа закъсня с мерките за Черно море, послания на Фон дер Лайен са закъснели
Евростат: Все повече украинци получават временна закрила в България
Тежките верижни катастрофи на "Тракия" през годините
Поптодорова обясни какво е значението на посещението на Урсула фон дер Лайен във Варна
Говорител на ЕК: Бъдещият център за наблюдение на Черно море се очаква да бъде готов догодина
Учениците не могат да откриват сами знания, които още не притежават
Първите десет изгубени години след края на комунизма още тежат на България
Иран превърна павилиона си на COP31 в изложба за убитите 120 ученици в Минаб
Обществените нагласи спрямо Израел в Америка се обръщат
ЕИБ: Финансираме Isar Aerospace, PLD Space за космически стартове
Това Porsche 924 е първата полицейска суперкола в Дубай
Шакил О'Нийл си купи три Rolls-Royce-а заради наранено его
Боядисването на това Bentley Continental GT отнема 56 часа
Mercedes дава още 10-15 години живот на ДВГ
Какви рискове крие дистанционното стартиране на двигателя
Без български зеленчуци тази зима, ще внасяме от Турция, Албания и Македония
Европа плати над 100 млрд. евро за войната в Иран: Защо лидерите ѝ продължават да разчитат на САЩ?
Футболистът Райън Кристи ще става татко за втори път!
С хеликоптер спасиха турист, попаднал в капан под връх Вихрен
Зелената система трябва да e водеща при развитието на градовете
преди 8 години Бро, проблемът не е в "наказанието" дали е прекомерно голямо или пренебрежимо малко, а в прилагането му.Това е основен принцип при престъпленията, никой не си казва "дай ще направя това, защото евентуално ме грози само 5 до 10 години, а няма да направя онова, защото може да получа 10 до 15 години".Всеки разчита, че изобщо няма да се стигне до изтърпяване на наказанието.Та така... отговор Сигнализирай за неуместен коментар