Законът за вероизповеданията мина на първо четене в парламента

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, внесени от парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС. „За“ гласуваха 136 народни представители, а двама се въздържаха, предаде БТА.

Най-съществената част от измененията е, че се въвежда забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица.

Миналата седмица по текстове от проектите имаше среща на вносителите със Светия Синод.
Според новия модел държавна субсидия ще се предоставя на вероизповеданията, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната на база резултатите от самоопределението от последното преброяване.

Парите ще се изразходват целево за покриване на разходите на вероизповеданието за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на дейности, описани в закона - образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове и др. Размерът на субсидията се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималният е 15 млн. лв. на вероизповедание.
Предвижда се заплатата на един свещенослужител да се приравни с възнагражденията на един учител. 

Според последното преброяване от 2012 г. само източноправославното и мюсюлманското вероизповедание отговарят на заложените за държавна субсидия критерии, посочват вносителите. Останалите вероизповедания ще продължават да получават пари от държавата по досегашния ред - чрез Закона за държавния бюджет през Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет.

Ще са необходими корекции в законопроекта по контрола на финансовите средства за да става ясно, че същият не засяга собствените приходи на религиозните институции, а само държавната субсидия, пише в доклада на комисията по вероизповедания.

За свой технически пропуск вносителите отчитат предвидения разрешителен режим за участието на свещенослужители от чужбина в проповеди в страната, който следва да бъде уведомителен. Другите важни въпроси, които трябва да бъдат решени и прецизирани между първо и второ гласуване, са свързани с националната сигурност, финансирането от чужбина, със свещенослужителите на вероизповеданията, които са чужди граждани, с даренията, с духовните училища, с функционирането и финансирането на диоцезите на Българската православна църква в чужбина. 

Законопроектът е фокусиран върху спиране на чуждото влияние върху някои български вероизповедания, което е заплаха за националната сигурност на страната ни, и върху препятстване на радикализма като глобално явление със своите прояви и у нас. Предлага се забрана правото на вероизповедание да се упражнява за политически цели.

Освен промените във финансирането, регистрационния режим и др., важна част са предложенията, свързани с допълнителното финансиране на религиозното образование в училищата, както и на възможността по утвърдени от МОН програми да бъдат осъществявани образователни дейности от вероизповеданията. 

Според депутатите, за да има възможност между първо и второ гласуване да има широки обществени дискусии, е необходимо да се формира работна група с представители на различните политически сили и вероизповедания, която да излезе с интегрирани общи предложения.

Искрен Веселинов от Обединени патриоти, който е и един от вносителите, подчерта, че реформата е необходимо да се осъществи, защото трябва отговорно да се подходи към проблемите на националната сигурност. По думите му, трябва да се прекрати финансирането на мюсюлманското вероизповедание от Турция. Патриотите предвиждат и забрана вероизповеданията да осъществяват международни контакти с организации, които разпространяват радикална идеология. Сред мерките е в богослужението да участват само духовници, завършили образованието си у нас.

Български граждани, завършили образованието си в чужбина, също могат да служат у нас, но след признаване резултатите от учението им по реда на закона за училищното образование. Чужди свещенослужители могат да участват в богослужение с разрешение на Дирекция "Вероизповедания".
Патриотите искат и службите да са на български език.

От левицата, макар и съвносители на общия проект, отбелязаха, че критерият за държавна субсидия е ограничителен. Николай Тишев посочи, че така ще има вероизповедания, които остават без държавна подкрепа като арменската общност, която, по думите му, е изключително интегрирана в държавата. Колегата му Васил Антонов обърна внимание, че проектите не са приети добре от вероизповеданията, най-вече източноправославното. 

Цветан Цветанов, председател на ПГ на ГЕРБ, предложи експерти от президентството да бъдат поканени да се включат в експертната група. Той припомни, че на срещата с БПЦ вносителите са се ангажирали експертната група да работи с максимално дълъг срок - 21 дни, за да може да се постигне възможно най-широк консенсус преди второто четене.

От името на ДПС председателят Мустафа Карадайъ призова законопроектът да не бъде инструмент за противопоставяне, а "онова нещо, което може да ни обедини". С предлаганите промени, според него, ще се осигури необходимата прозрачност за източниците и начините на финансиране, въвежда се строго регламентирана отчетност и засилване на контролнат