България отчита най-резкия процентен спад в разходите за образование в ЕС

Консолидираните правителствени разходи за образования у нас са намалели в реално изражение с 9,1% през 2016 г. Това представлява най-рязкото процентно понижение в целия Европейски съюз. Това е едно от заключенията на годишния доклад за нивото на образованието и обучението в ЕС, изготвен от Европейската комисия.

Според данните разходите за образование в България са намалели до 3,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2015 г., което е по-малко от средните за блока стойности от 4,7% от БВП.

Тенденцията се дължи на значителното понижение на „брутното капиталообразуване“, което включва инвестициите в инфраструктура и техника като сгради, компютри и други. В доклада се посочва, че това на свой ред се дължи частично на приключването през 2015 г. на многогодишната финансова рамка на ЕС за 2007-2013 г. и по-бавният старт на разходите през новия програмен период от 2014-2020 г.

„Това хвърля светлина върху обхвата, в който подобни разходи в България зависят от европейските фондове“, посочват от Европейската комисия.

Сред другите заключения на доклада е и това, че през 2016 г. разходите за предучилищно и начално образование, които традиционно не са високи за страната, се равняват на 0,7% от БВП, което представлява по-малко от половината на средното ниво за ЕС от 1,5%. Инвестициите в този дял на образованието са ключови за равнопоставеното начало на живота и впоследствие за неравенството на доходите.

„Неравенството на доходите е сред най-големите в ЕС и отражението на социално-икономическия статус на родителите върху образователното равнище на учениците е силно“, посочват още в доклада.

От Европейската комисия допълват, че е необходимо да се подобри достъпът до качествено образование и грижа в ранното детство, което обаче все още остава предизвикателство.

Процентът на деца, ангажирани в ранно детско образование и грижа, се е понижил през 2016 г. до 86,5%, като сред ромското население дялът е още по-малък – 66%. Като основна причина за това се приемат таксите за детска градина, се казва в доклада.

В същото време включването на ромското население в образователната система също остава предизвикателство. Според данните близо 60% от учениците от ромското население се обучават в учебни заведения, където всички или повечето учащи също са от този етнос.

Друг от проблемите, който засяга докладът, е и този със застаряването на учителите, като темпът, с който се случва това, е най-бързият в ЕС. През 2016 г. 49% от преподавателите в училище са на възраст от над 50 г., а 33% са на над 55 г., което означава, че близо половината от учителите в страната ще се пенсионират в следващите десет години.