Икономическите загуби заради птичия грип може да нараснат

Птичият грип причинява икономически загуби за фермерите и за страната като цяло в особено големи размери. Това предупреди изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев.

Днес той се срещна с представители на птицевъдния сектор и при организиран пред сградата на БАБХ протест, информира Агенцията.

Ако срещу заболяването не се прилагат строги мерки обаче, ще се стигне до още по-тежки последствия за индустрията и селското стопанство, казват от БАБХ.

Позицията на агенцията е, че инфлуенцата по птиците бе причина за налагане на по-строги мерки, които трябва стриктно да се изпълняват. Мерките включват биосигурност във фермите, засилен лабораторен контрол и превенция в страната, както и изискването птиците да бъдат транспортирани само след лабораторно изследване за вируса.

Това предизвика протест на представители на ферми за водоплаващи птици, които искат по-малко рестриктивни мерки. 

В едни и същи обекти се констатират огнища, в зоните около тях се появяват нови, което означава, че мерките за биосигурност в някои ферми не са достатъчно ефективни, смятат ветеринарите.

„Не всички стопани на ферми изпълняват стриктно мерките за биосигурност и контрол, което доведе до неовладяване на заболяването“, коментира д-р Илиев.

Той акцентира, че сегашната заповед за борба с инфлуенцата цели да предпази бизнеса и това е единственият подход за ликвидиране на болестта.

БАБХ и представителите на птицевъдната индустрия се обединиха около становището, че настоящата заповед за повишен надзор може да претърпи промени. Д-р Илиев обаче беше категоричен, че с популизъм епидемии не се борят.

Високопатогенната инфлуенца по птиците бе регистрирана през 2016 г. в 21 страни-членки на ЕС, сред които и България.

Оттогава до момента у нас са изплатени над 16 млн. лв. за компенсация за умъртвени птици и ликвидиране на огнища. В момента констатираните огнища със заболяването в България са 22.

БАБХ и представителите на птицевъдния бизнес се обединиха и около необходимостта от законодателни промени, които да бъдат от полза за всички засегнати страни. 

Как ще се развива земеделието след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в Общата селскостопанска политика (ОСП)? Какви са възможностите за дигитализация в сектора? Разберете на 9 ноември по време на събитието „Клуб Инвестор – Агробизнес.