Бюджетната комисия прие сметката за държавните приходи и разходи

Депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси приеха на второ четене Закона за държавния бюджет за 2019 г.

Сред спорните точки беше бюджетът на Селскостопанската академия (ССА), субсидиите за общините и имуществото на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). 

Очаквано от БСП внесоха предложение за премахването на плоския данък и заменянето му с прогресивна скала, което не успя да получи подкрепа. От партията на Корнелия Нинова поискаха и повече пари за ваучери за храна, но и това не бе прието. В момента фирмите имат право да изплащат до 60 лв. месечно от заплатите на служителите под формата на ваучери, като за 2019 г. квотата, одобрена в държавния бюджет, е на стойност 320 млн. лв.

Както и миналата година от ССА настояха за по-висок бюджет, а искането им бе припознато от „Обединени патриоти“. Според Йордан Апостолов всяка година бюджетът на академията и като цяло на Министерство на земеделието е хронично недофинансиран, а случващото се (негласуването на повишението, бел.ред) е унижение от страна на Министерство на финансите.

Относно изравнителната субсидия на общините, която от догодина ще се разпределя по нова формула имаше много предложения на опозицията, но нито едно не беше прието. От 2019 г. 217 малки общини ще получат пари по тази линия, а 19 ще бъдат с нулева субсидия. Тя ще се определя на база собствени приходи на общините. Тези, които имат постъпления в размер над 120% над средното за страната на човек от населението няма да получат субсидия. Това са предимно големите общини като София, Пловдив, Бургас, Варна, включително и малката община Златица, която има солидни приходи, обясни председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

От Националното сдружение на общините в България поискаха да има гратисен период, в който общините да се запознаят с новата методика. Пред журналисти обаче Стоянова обясни, че управляващите не предвиждат подобна стъпка, защото тепърва местните власти ще гласуват бюджетите си и имат достатъчно време.

От догодина общините ще трябва да пращат на Министерство на финансите разчетите си за капиталовите си разходи. Това, според депутатът от ДПС, е излишно, защото те сами определят как и за какво да харчат парите си и не е работа на МФ да се меси. Менда Стоянова обаче обясни, че става дума просто за отчетност.

По време на дебатите възникна и спор относно текст, според който БАН предоставя имущество на НИМХ. Според Лиляна Вълчева от НИМХ това обаче е некоректно, тъй като няма как академията на науките да се разпорежда с имущество, което не е нейно.

Всички текстове от законопроекта бяха приети по вносител без съществени изменения.

По-важните числа от Бюджет 2019

Според законопроекта приходите ще бъдат 43,8 млрд. лв. или с близо 6 млрд. повече спрямо текущата година, а разходите ще достигнат 44,45 млрд. лв.

Основните направления за допълнителните разходи са повишаването на пенсиите и на заплатите в образованието, на държавната администрация и на системата за сигурност. Очаква се дефицит в края на 2019 г. в размер на 0,5% от БВП или около 600 млн. лв.

Обявените приоритети са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите. Данъчните ставки при корпоративните данъци и данъците върху доходите се запазват.

Министерството на финансите ще спази изискването на НАТО България да отделя 2% от БВП за отбрана към 2024 г., като за целта през 2019 г. за сектора ще бъдат предвидени 1,58% от БВП или 1,839 млрд. лв.

Средствата ще се разпределят по проектите за модернизация на ВВС, Сухопътни войски и ВМС.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г. За 2019 г. е разчетено увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала.