Кога процедурата по несъстоятелност ще стане ефективна

Процедурата по несъстоятелност, която е важна за състоянието на бизнес климата, уредена в нашето законодателство, е доста рестриктивна и пълна, но може би има неща, които трябва да се променят с оглед на реалното ѝ приложение. Това препоръча адвокат Невена Стайкова от кантората "Димитрова, Стайкова и партньори" в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Много се говори за сроковете, които се спазват в тази процедура, защо се бави толкова много определянето на една несъстоятелност, защо е възможно да минат 4-5 години, докато за едно дружество се прекрати въпросната процедура. Проблемът не е в законово определените срокове, а в онова, което предшества изпълнението на тези срокове", е мнението на Стайкова.

"Според закона, когато един кредитор поиска обявяване на едно дружество в несъстоятелност, съдът е длъжен да образува делото веднага и в срок до три месеца да има решение по това дело, дали даденият длъжник се обявява в несъстоятелност или не. След последните изменения в Търговския закон и след решението по тези въпроси на Върховния касационен съд, съдилищата в България спазват тези срокове. Проблем в бързината в сроковете възниква, когато е обявено производството по несъстоятелност и започва същинското производство. Това е същинската част, в която възникват проблемите със забавяне и сроковете", е становището, което застъпи адвокатът. Невена Стайкова смята, че има неглижиране на наказанията за ръководителите на дружество по несъстоятелност, които често са само глоби.

Синдикът Димитър Тодоров смята, че производствата по несъстоятелност са неефективни, не само заради бързината.

“Самото производство започва вече на етап, в който или дружеството вече е изпразнено от своите активи, няма нещо, което да послужи за удовлетворение на кредиторите, или са предприети чисто целенасочени действия, за да се минимизират правата на кредиторите чрез откриване на производство по несъстоятелност, посочи представителят на Асоциацията на синдиците в България.

Това по думите му поражда недоверие както от частното производство на кредиторите, така и от страна на самия длъжник, който няма контрол върху производството и се стреми да изпразни от всякакви активи дружеството.

“В този случай функцията на самия синдик, който трябва да е в центъра на интересите на всички, е неефективна, защото неговия статут и правомощия не са достатъчно добре регламентирани в сегашното законодателство. Това мнение не е само мое и на Асоциацията на синдиците в България, но и на световната банка, и на МВФ", каза Тодоров.

Според него при плащанията трябва да се изследва платежоспособността на длъжниците.

Защо данъчните търсят само финансовите измерения на дължимото към държавата? Кога се търси лична отговорност на управителя на дружество, обявено в несъстоятелност? Рестриктивна ли е базата за водене на процедурата по несъстоятелност? Спазват ли се законодателните срокове?

Повече от разговора вижте във видео материала.