Около половината избиратели твърдят, че са гласували преференциално

Около половината избиратели твърдят, че са гласували преференциално на изборите за Европейски парламент. Това се разбира от информация на „Галъп интернешънъл", която публикува електорални профили от екзит пол, направен към 20:00 часа снощи. Според социологическата агенция избирателната активност към този час е 30,8%.

Социолозите смятат, че част от тези отговори са декларативни и социално желателни, но така или иначе те свидетелстват за висок интерес и употреба на преференциите. Най-висок е афинитетът към тях от страна на „Демократична България“ – над 70% от вота за тях вероятно е бил съчетан с преференция. По-скоро високи изглеждат процентите на преференциално гласуване и сред гласувалите за БСП и ВМРО.

По партийна привързаност

При сравнение на електоралните нагласи с последните парламентарни избори от „Галъп интернешънъл" установяват, че на тези избори около 450 хиляди души твърдят, че са гласували за БСП. Над 80% от тях традиционно са повторили вота си. Останалите са потеглили в различни посоки, но без някаква прекомерна тежест при АБВ.

За сравнение, при ГЕРБ този процент на повторяемост е с десетина пункта по-нисък – 73% от излезлите сега гласоподаватели, които твърдят, че и тогава са гласували за ГЕРБ (общо 680 хиляди души), са повторили вота си. Сред останалите личат най-вече такива, които сега са отишли към ВМРО (6%), но има и пренос към БСП (5%).

Това означава, че БСП все още е партията с по-лоялен електорат от този на ГЕРБ. По-твърд, но по-малък. Защото ГЕРБ е партията, която има повече периферия за мобилизиране – което се случи в последните дни на кампанията, напомнят социолозите.

И на тези избори структурата на вота за ГЕРБ напомня за общата структура на вота, т.е. ГЕРБ запазва позицията си на партия на „средния“ българин, посочват от „Галъп интернешънъл", но препоръчват всеки сам да направи самостоятелен прочит на данните. Трябва да се има предвид, че подобен тип данни понякога по-скоро имат стойността на ориентир, отколкото абсолютно мерило, смятат социолозите.

Възрастови нагласи

Сред младите (18 – 30 г.) ДПС е втора политическа сила, пред БСП. Сред възрастните партията на социалистите остава първа политическа сила – с вот от 41% сред пенсионерите и 39% сред тези на и над 60-годишна възраст.

Според възрастовата си структура, вотът за „Демократична България“ и за ВМРО показва сходства – и двете листи събират по-скоро млад вот и вот в активните възрасти. Най-млад обаче остава вотът на ДПС.

Според образованието

Сред най-образованите – висшистите – „Демократична България“ е трета, а не пета, както е в националната картина. Това не е изненадващо, като се има предвид традиционният профил на партията.

Електоратът от селата

Като че ли за първи път БСП не може да покаже лидерство в селата – конкурира се с ДПС и ГЕРБ.

Вотът в София показва, че ГЕРБ води с малко пред БСП и „Демократична България“. Времето ще покаже дали сме свидетели на нова тенденция, в която ГЕРБ постепенно получава и селски вот (през добри структури на местната власт, например), а губи тежест в София.

В двете таблици може да видите електоралните профили на отделните партии.

Таблица 1 - Структура на групи гласоподаватели според вота за листи - сборовете по хоризонтали не дават 100%, защото не са представени всички участници.

Таблица 2 - Структура на електоратите на основните листи - сборовете по вертикали дават 100%.

И в двете таблици колонката „общо" показва вертикален процент.