Едва 52% от българите харесват демокрацията

Според 52% от българите демокрацията може да има недостатъци, но е най-добрата форма на управление. За сравнение 76% от хората по света подкрепят това твърдение. Така в България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, отношението към демокрацията остава по-скоро положително, но в по-ниска степен спрямо света. Това показват данните от две вълни на изследване, проведени от световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в повече от 60 държави и сред повече от 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на двайсет и първия век – през 2005 и 2015 г.

Според данните в България резултатите от трансформацията след 1989 г. е оставила много въпросителни за качеството на демокрацията. Изследването отчита, че в хода на третото десетилетие след демократичните промени у нас 52% от българите са съгласни, че макар и да има своите недостатъци, демокрацията все пак е най-добрата форма на управление. Една трета от нашите сънародници обаче не могат да се съгласят с това твърдение, а 16% не знаят как да отговорят. Само преди 10 години обаче 60% от българите са харесвали демокрацията.

g3

Делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил през последните 10 години с една десета – от 23% на 32%.

Ситуацията е сходна и в непосредствено съседните на България държави. Впечатление прави Румъния, държава, с която България сподели в последните десетилетия общ път на демократично развитие. Там, например, през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добра система, е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.

Как е по света

Населението на света показва висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани отговарят положително или по-скоро положително на твърдението „Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата форма на управление“. 20% по-скоро не са съгласни или съвсем не са съгласни с това твърдение, а делът на тези, които не могат да отговорят, е 4%, показва изследването.

Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% – срещу 17% по-скоро несъгласни или съвсем несъгласни, а останалите – колебаещи се.

В дела на харесващите демокрацията се отбелязва разколебаване във всички изследвани региони. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа.

g2

Ходът на политическите събития в световен мащаб напоследък може би е оказал свето влияние, коментират от „Галъп“. Отчетеният известен спад в дела на световното население, припознаващо демокрацията като най-добър начин за решаване на обществените дела, може да означава и уклон към все по-авторитарни и популистки модели на управление, но тепърва трябва да се види дали става дума за устойчива тенденция. 

Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата по отношение на демокрацията е висока, независимо от нивото на религиозност и се среща практически сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление.

През 2015 г. демокрацията е най-харесвана в Северна Америка (82% мнозинство съгласно, че демокрацията е най-добра форма на управление) и в Западна Европа (80%). От друга страна, нивата на съгласие с твърдението, че демократичната система е най-добра са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%).

g1