НАП: Няма заплаха за имуществото на българските граждани след хакерската атака

Няма нито пряка, нито непосредствена заплаха за имуществото на българските граждани. Това съобщиха на извънредна пресконференция от Националната агенция по приходите (НАП) в петък.

Няма нужда за паника и необмислени действия. Това посочи говорителят на ведомството Росен Бъчваров по повод хакерската атака, при която изтекоха данни за над 5 млн. български граждани.

От агенцията допълниха, че няма нужда от смяна на личните карти, дори за тези 189 българи, които са най-силно засегнати.

Коментарът бе направен след проведени срещи с Нотариалната камара, Асоциацията за отговорно небанково кредитиране и Асоциацията за потребителско кредитиране.

Според НАП при направени досега 5000 справки чрез пуснатото вчера приложение на приходната агенция, става ясно, че за две трети от хората има неоторизиран достъп до данни.

В прессъобщение, публикувано по-рано днес, от НАП предупреждават гражданите да бъдат особено внимателни, когато контактуват с непознати по телефон или имейл и да не предоставят своя финансова информация.

„Няма непосредствен риск някой да се разпореди с имуществото Ви или да поеме задължения от Ваше име, заради неправомерно разпространените данни“, посочват в съобщението от агенцията, като допълват, че това е потвърдено от Нотариалната камара, банките, дружествата за бързи кредити и лизинг и Агенцията по вписванията.

Очаква се през следващите седмици чрез приложението на приходната агенция да стане ясно какви са данните, които са били обект на неправомерен достъп.

В момента се прави справка на всички 80 млн. индивидуални записи на данни за това дали някои от тях са били манипулирани.

От Асоциацията за небанково кредитиране увериха, че те и преди това са имали въведени мерки за идентификация на своите клиенти. Процесът включва участие на служител, който да верифицира процеса. От асоциацията увериха също, че не може да се кандидатства за бърз кредит само с генерално пълномощно, т.е. без личен контакт.

Росен Бъчваров също така посочи, че нотариусите задължително правят справки до Агенцията по вписванията за използване на пълномощно. Той гарантира, че и банките имат подобна практика за сравняване на данните на клиентите.

Колкото до хората в чужбина, които не разполагат с български телефонен номер за справка, те трябва да се свържат с информационния център на НАП на номер, който от агенцията ще съобщят днес по-късно.

Заместник-изпълнителният директор на НАП Милена Кръсатнова коментира, че относно излязлата информация за най-уязвимите 189 човека в приходната агенция са преценили, че те са били в по-рискова категория и неправомерно изтеклата информация за тях е била по-изчерпателна.

До сега от НАП са се свързали с половината от тези хора със съвети те да бъдат по-бдителни и да се пазят от злоупотреби.

Какви конкретни данни са разпространени?

Важно е да се знае, че неправомерно разпространените данни са частични и не позволяват някой да се ориентира в цялостното имуществено състояние на засегнатите, посочиха по-рано в прессъобщение от НАП.

От агенцията допълват, че в момента се прави съпоставка на незаконно разпространената данъчно-осигурителна информация с тази в реалните бази данни, за да се провери дали няма дописване или манипулация на публикуваните данни.

След приключване на справката ще се очаква да бъде предоставена информация за конкретния тип данни, които са били разпространени.