Костадин Костадинов: Климатичните условия направиха 2019 г. интересна

Настоящата 2019 г. е тежка за зърнопроизводството година по отношение на климатичните условия, но и пъстра от друга страна. Това коментира в интервю за БТА председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Костадин Костадинов.

Според него средният добив от около 400 кг/дка в Добруджа, житницата на България, тази година няма да удовлетвори стопаните и няма да покрие разходите им.

Резултатите като цяло са относително добри, като качеството също е добро, обобщава ситуацията Костадинов. 
„В Добруджа например добивите започват от 300 кг на декар, което не е присъщо за района. Мога да ви покажа в момента царевица в района на Шабла, Крапец, която е висока 70-80 см и е суха. Там няма валежи на фона на това, което става в цялата страна, и затова казвам, че обстановката е пъстра“, посочва той.

Костадинов призна, че тази година зърнопроизводителите са притеснени от изкупните цени. По думите му пазар на хлебна пшеница реално отсъства като цена и тези резултати не са добри, защото при среден добив около 400 кг/дка в Добруджа по 30 ст./кг получаваш общ приход 120 лева за дка. При разходи, които възлизат на 230 лева, загубата е 110 лева, обясни той.

Относно продукцията от ръж и ечемик председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България посочи, че където е имало дъжд, има и добри резултати, където не е валяло - положението не е толкова добро. 

„Тази година, наистина трябва да отбележим, беше благоприятна за ечемика, добивите са много добри. Оттук нататък не знам какъв е пазарът. Договорите обикновено са за определени количества, сключени през предната година, и при по-голямо, макар и с малко, количество на следващата и пазар, и цена започват да се сриват. Производството на ръж по принцип е много малко в България. Производството на маслодайна рапица, ръж и тритикале тази година е с до 30 на сто по-малко от миналогодишното. Причините за това са в намалението на реколтираните площи, а при ръжта и тритикалето са отчетени и по-ниски средни добиви от декар“, каза Костадинов. 

Относно пролетните култури той коментира, че към момента посевите са в добро състояние. Стопаните, на които пшеницата не беше в добро състояние, се надяват тази загуба да се компенсира от слънчогледа и царевицата, уточни експертът.

ТА припомня, че миналата седмица започна дебатът по Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. с бранша. От него стана ясно, че новата ОСП цели обединяване на Първи и Втори стълб в един общ Стратегически план. Той ще има за цел да гарантира синхрон между директните плащания и развитието на селските райони.

По темата Костадинов коментира, че браншът приветства инициативата на агроминистерството за създаването на координационна група, която да събира и анализира предложенията. „Най-основното сега е да изготвим стратегическите планове и да наложим сами специфичните климатични и екологични особености на нашето земеделие и оттам нататък да се решава. Защото заплащането ще бъде на база задължителни условия, а не както досега задължителни и доброволни. Въпросът е тези условия да са специфични за страната ни, а не както ни го наложат някои страни като Белгия, например по отношение на полезащитните пояси", коментира той.

В настоящия програмен период, освен директните плащания зърнопроизводството нямаше никакво подпомагане. Няма нито един зърнопроизводител, който да е спечелил проект за машини. Нашите машини са от преди 5 години, но по някакъв начин се стремим да ги подновяваме. За следващия програмен период на ОСП 2021-2027 г. настояваме за поне малко помощ в това отношение“, посочи Костадинов.