Омбудсманът внесе в НС закона за личния фалит

Законът за частния фалит ще окуражи предприемчивите българи. Това мнение изказа омбудсманът Мая Манолова пред журналисти в Народното събрание във връзка със Закона за личния фалит, съобщава Агенция „Фокус“.

„Днес внасяме Закона за гражданската несъстоятелност, един дълго чакан и изстрадан закон от българките граждани, които са изпаднали в дългово робство, във финансово бреме, които нямат шанс и перспектива за себе си и своите семейства. България е единствената държава в ЕС, която няма такъв закон. В същото време ние сме на четвърто място по свръхзадлъжнялост на гражданите“, коментира още Манолова.

По думите ѝ освен огромен проблем за вечните длъжници в България, които са се превърнали в бегълци за собствената си държава, този закон е изключително важен и чакан от младите хора, от предприемачите, от тези, които искат да започнат собствен бизнес, защото липсата на такова законодателство, лошата среда за започване на бизнес са сериозна преграда пред предприемаческия дух на младия българин.

„Моето настояване е този закон да бъде приет, опитали сме се да осигурим баланс между различните интереси. Между тези на кредиторите, на фиска, на обществото и интересите на предприемачите и на българските домакинства“, увери омбудсманът.

Манолова цитира нова евродиректива, според която България трябва да приведе законодателството си в съответствие с разбирането за "втория шанс" и с развиването на културата за разсрочване на дългове, от която полза ще имат както кредиторите, така и хората, изпаднали в несъстоятелност. 
Заедно с омбудсмана законопроектът бе представен с млади предприемачи, представители на стартъп асоциацията у нас.

Над 81% от българските граждани очакват и искат да бъде приет Закон за частния фалит, който да уреди несъстоятелността на физическите лица, показва проучване на социологическа агенция Global Metrics по поръчка на Български институт за правни инициативи, припомня още Мая Манолова.

Анкета сред банкови експерти, небанкови кредитни дружества, синдици, частни съдебни изпълнители, колекторски фирми и юристи, показва, че трябва да има процедура, която да регулира взаимоотношенията между кредитор и длъжник. Те настояват да има по-строга нормативна уредба, която да има ефект в превенция на злоупотребите, но да формира и по-отговорно поведение на потребителите на финансови услуги.

По данни на омбудсмана средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества. 

За Закон за защита при свръхзадълженост на физически лица или т.нар. Частен/личен фалит се говори от години.

През 2017 г. от „Обединени патриоти“ също се занимаваха с темата. Тогава те внесоха законопроект, според който необезпечени задължения до 150 хил. лв. на лица, които не обслужват дълговете си в продължение на 10 години, ще се опрощават. Според мотивите им така щяло да се прекрати практиката на „доживотна задълженост“ на длъжниците, която е налице при сега действащото законодателство. Според патриотите освен в България само в три държави в Европа в момента няма възможност за граждански фалит – Малта, Хърватия и Швейцария. Законопроектът обаче не беше подкрепен в пленарната зала.

През 2018 г. бившият министърът на правосъдието Цецка Цачева също коментира, че България остава единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници. През май миналата година тя обяви, че в българския парламент може да се продължат усилията за промени в законодателството, като преди това се чуе мнението на всички възможни страни.

Омбудсманът Мая Манолова се опитва да прокара своя концепция за законопроект за личния фалит от пролетта на 2018 г.

Идеята си има и своите противници. Според икономиста Красен Станчев в България финансовите активи на домакинствата не просто нарастват три пъти за десет години, но и са повече в абсолютна стойност от тези на домакинствата в Естония, Хърватска, Словения, Латвия и Литва (при все,че населението там е по-малобройно). Но като размер на активите на едно средно статистическо домакинство положението е сравнимо.

В свой анализ той посочва, че от икономическо гледище личният фалит би имало смисъл да се прилага при три взаимносвързани и влияещи си условия:

– когато задълженията на домакинствата (физическите лица) са значим дял от БВП,
– делът на необслужените им заеми се увеличава или е значителен, или е със застойна динамика,
– а финансовите им активи намаляват, натрупват се бавно, а дългът на домакинствата увеличава своя дял в доходите им.

Красен Станчев е категоричен, че нито едно от тези условия в България не е налице.