Десислава Танева: Ще повишим мерките за биосигурност във фермите

Ако искаме да запазим този изключително конкурентноспособен сектор, какъвто е свиневъдството, трябва да повишим мерките за биосигурност. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева при откриването на 14-та годишна среща на Постоянната експертна група за Африканската чума по свинете в Европа, която се провежда в София.

Тя информира, че предстоят промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, заедно с всички наредби, които уреждат изискванията и условията за биосигурност, за работата на домашните ферми, които отглеждат прасета, за обезщетенията, компенсациите и др. Министърът прогнозира, че ще бъдат променени и наредби, свързани с директните плащания.

Десислава Танева информира още, че към днешна дата 35 са огнищата с Африканска чума по свинете (АЧС) в страната, последното регистрирано огнище е от 16 август и оттогава други не са открити. Регистрираните животновъдни обекти от тип домашни свине вече не са под наблюдение. Тя пресметна, че общо засегнатите свине са 131 хиляди.

“Разходите по унищожаване на огнищата и другите мерки за дезинфекция и обезщетения са около 23 млн. евро към 14 август, за което има изпратено писмо до Европейската комисия. Ако този план се одобри, 75% от средствата трябва да се реинбурсират и платят авансово. Миналата седмица 1,4 млн. евро ЕК е платила за справяне с болестта през 2018 г. В момента има осигурен достатъчен ресурс за покриване на всички нужди по овладяване на болестта”, посочи земеделският министър и напомни, че с постановление на Министерския съвет има отпуснати 28 млн. лева и втори транш от 3,5 млн. лева.

Танева съобщи, че са предприети мерки за запазване на източнобалканската свиня като много ценна местна порода, но и при нея има вече два случая на зараза, въпреки че на практика всички огнища са ликвидирани.

Земеделският министър съобщи, че има създадена експертна работна група, която ще формулира новите мерки за биосигурност според вида стопанство.

“Свинепроизводството ще бъде разделено на три категории - индустриални, лични ферми и големи стопанства. Подготвят се нови мерки за подпомагане, насочени към свиневъдството. Ще бъде намален броят на допустимите прасета в личните стопанства до пет“, посочи Десислава Танева.

Според нея репопулацията на домашни прасета може да започне най-рано от септември следващата година при новите мерки, които ще бъдат приети.

По думите на Витянис Андрюкайтис, еврокомисар по здравеопазването и безопасност на храните, срещата с участието на представители от над 20 държави е показала размера на европейското сътрудничество по отношение на мерките за справяне с болестта АЧС.

Еврокомисарят оцени усилията и мерките, които България предприе конкретно, за да ограничи АЧС. "Когато вече десет страни са засегнати и други пет са в риск, трансграничното сътрудничество е задължително. АЧС има силно социално въздействие върху селските региони и икономиката на страните. Целта е днес да определим приоритетните дейности във връзка с биосигурността, производствата, лова. България се справи прекрасно, следвайки стратегиите на ЕК", посочи еврокомисарят.

На среща с Витянис Андрюкайтис премиерът Бойко Борисов обясни, че в България се прилага план, изготвен от Министерството на земеделието, храните и горите, който включва засилен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, мерки за биосигурност в свиневъдните обекти, провеждане на информационна кампания, извършване на дезинфекция на площи и продукти, постоянен епизоотологичен надзор и редуциране на популацията от диви свине.

Министър-председателят изрази надежда, че в най-кратки срокове Европейската комисия ще започне да възстановява разходите, направени от България, по овладяване на различни заболявания по животните, в това число и АЧС.

14-та годишна среща на Постоянната експертна група за Африканската чума по свинете в Европа се провежда под патронажа на Глобалната рамка за трансгранични болести по животните на Организацията по прехрана и земеделие /FAO/ на ООН и Световната организация по здравеопазване /OIE/.

Резултатите от проведените дискусии и взети решения ще бъдат част от изготвянето на Глобална стратегия за контрол и изкореняване на АЧС в световен мащаб.

В събитието участват 90 експерти и представители от 34 държави, сред които министри и зам.-министри на шест държави от Балканите - Албания, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Косово и Сърбия. Очаква се срещата да бъде ключова за осигуряване на координация и действия по отношение на АЧС в този регион на Европа.