68% от хората в страната смятат, че българите са велик народ

68% хората в страната се съгласяват, че българите са велик народ, срещу 32%, които смятат, че българите са като всички останали. Това става ясно от проведената вчера дискусия „Консервативни ли са българите? 30 години след 1989 г.“ и данни на „Галъп интернешънъл“.

Гордост от българските обичаи и традиции споделят 90% от българските граждани, а 9% смятат, че те са отживелица, показва още анализа. Демографските показатели сочат, че сред младите и малцинствените групи има почва и известно схващане, че традициите са отживелица, което вероятно се свързва с космополитните разбирания за света отвъд националните граници.

51% от интервюираните подкрепят твърдението, че „за да просперира една държава, трябва да се управлява със здрава ръка“, а 48% – „за да просперира една държава, трябва да се гарантира плурализмът, правата и свободите на гражданите“. Останалите нямат мнение. По-ясно различими са настроенията за „здрава ръка“ сред по-високите възрастови категории, хората с ниско образование, малцинствата, хората от селските райони и такива с ниски доходи. Обратно, по-младите, тези с висше образование, хора от Столицата, с по-висок доход и самоопределящи се като българи са и по-демократично настроени.

g1

47% от хората отговарят преимуществено консервативно, докато 18% се самоопределят като консерватори и отговарящи преимуществено консервативно. Отговарящите преимуществено либерално са 13%, а самоопределящи се, но отговарящи преимуществено либерално, са 11%, става ясно от данните.

70% от запитаните се съгласяват, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни, 81% се чувстват по-скоро българи, а 90% споделят, че се гордеят с българските фолклорни традиции и обичаи. В същото време обществото ни не стига до крайности, например еднополови бракове не се одобряват, но обществото няма нищо против различната сексуална ориентация, коментират от Галъп.

Почти три четвърти от интервюираните приемат, че православието трябва да бъде съхранявано като част от идентичността ни, а малко под 30% са на мнение, че всички религии трябва да имат еднаква тежест в България. Останалите нямат мнение. Съхранението на Православието се подкрепя най-вече от по-възрастните хора, тези с висше образование и самоопределящите се като българи, а идеята за по-сериозен плурализъм се възприема по-добре от по-младите, както и от различните етнически групи. По отношение на вярата в Бог – 63% декларират, че вярват, а 23%, че не вярват, 14% – не могат да се определят по този индикатор. Младите хора, респ. тези от столицата и т.н. са и по-малко вярващите. Данните сочат по-скоро към традиционалистки схващания, които са и въпрос на поколенски разлики. Повечето колективни идентичности – закономерно – са присъщи най-вече за по-възрастното поколение.

g2

На този фон, в по-голямата си част българите са и негативно настроени към приемането на мюсюлмански бежанци, защото са заплаха за България. Това вероятно се дължи на страх от възможен цивилизационен и религиозен сблъсък. Малко под една четвърт смятат, че страната ни е длъжна да осигури убежище на всеки застрашен човек – сред тях са основно хора от малцинствените групи.

Приоритетно чувство на принадлежност към българската нация се изразява в 81% от случаите, а граждани на света се чувстват 18%. Сред по-възрастните и тези със средно образование, например, чувството за национална принадлежност закономерно е по-развито, а сред младите и по-образовани, обратно – като че ли съществува повече космополитизъм.

g3