Пандемията е ударила сериозно бизнеса на хотели и ресторанти у нас

Близо 44% от местата за хранене и развлечение в България са замразили изцяло дейността си и са освободили персонала като непосредствена реакция при обявяването на извънредно положение (13 март - 13 май). След облекчаването на мерките през май и юни над 70% от тях са стартирали работа отново с намален капацитет. Близо половината от хотелите са отворили врати отново (47%), като 15% още не посрещат гости поради очаквани нови загуби.

Това става ясно от изследването на Българската академия на науките (БАН) „Нагласи и практики на местата за настаняване и местата за хранене и развлечения за преодоляване на последиците от COVID-19 и обществено мнение“. То е представено пред Консултативния съвет по туризъм вчера под председателството на министъра на туризма Марияна Николова.

Към замразяване на дейността са прибегнали кафе-сладкарници (69%), питейни заведения (62%), заведенията за хранене с една звезда (46%) и с две звезди (40%), които се намират в София и областните градове (44%).

Близо половината от хотелите висока категория – 4 и 5 звезди, са освободили част от персонала - 48% от хотелите от тази категория.

54% от заведенията с 3 и повече звезди са освободили персонала, а при тези с над 71 места - 31%. Предимно в малките градове и селата, семейни хотели, къщи за гости около 31% са запазили персонала.

След облекчаването на мерките през май и юни над 70% от заведенията, които временно са затворили, са започнали работа отново с намален капацитет заради изискването за дистанция. Около 5% не са отворили заради очакване за по-малко клиенти, а 8% не са отворили отново заради опасения от натрупване на по-големи загуби.

Мненията на мениджърите в хотелиерството и ресторантьорството са разнопосочни по отношение на антикризисната мярка на държавата за намалена ставка по ДДС в размер на 9% за ресторантите и заведенията. Около 15% смятат, че мярката е насърчила и помогнала на бизнеса, около една трета (хотели и заведения) посочват, че няма ефект от нея и единствено предпазва от фалит.

Туристическият бизнес в България в сферата на хотелиерството и ресторантьорството определя като най-ефективни с оглед на рестарт на сектора мерките за въвеждане на ваучерната система за почивки и потребността от квалификация и обучение на кадри. 

62% от представителите на двата бранша подкретят мярка за финансирани от държавата ваучери за почивка на семейства с деца. Одобрение в същия дял получават и други ваучери – за почивка на младежи, ученици, хора над 55 години. Най-малко е одобрението към мерките, свързани с организираното посещение на големи групи чуждестранни туристи у нас (подкрепа на чартърните полети и туроператорите).

Летните почивки

55% от домакинствата не са ползвали почивка през летния сезон тази година. По-голямата част - 37% от домакинствата, са избрали да почиват в България (спрямо 44% през 2019 г.), а 4% от домакинствата са почивали в чужбина (спрямо 10% през 2019 г.)

От почивка зад граница в полза на почивка в България са се отказали 5,7% от домакинствата.

По-голямата част от избралите да прекарат лятната си ваканция на българското Черноморие, са предпочели Южното Черноморие (58,6%), следвани от избралите почивка на планина 17,2%. Северното Черноморие е посетено от 11,7% от избралите България като дестинация.

Като цяло разпределението на почивалите в България това лято по тип на вътрешната дестинация се запазва като през миналата година, отчита проучването.

Спрямо миналата година се запазва и средна продължителност на най-дългата почивка през лятната отпуска –за България и за чужбина по около 7-8 дни.

Най-много българи – около 39%, са похарчили средно 1000-1500 лева за лятна отпуска тази година, при 34% за миналата година. Прави впечатление, че разходите за ваканция в чужбина са се свили - 62,5% от българите са похарчили под 500 лева при 41% за 2019 година.

Основен извод от проучването е, че унифицираните мерки са неефикасни. Нужни са целеви мерки за типологичните клъстери, например за големите хотели в курортните компекси, разчитащи на чужденци. Съвсем други трябва да са мерките, насочени към малките места за настаняване в малките градове и села, разчитащи основно на български туристи, както и за хотелите от среден клас.

Анализът на Института по философия и социология при БАН е представен от неговия директор проф. Веселин Петров и от доц. Алексей Пампоров. Данните се отнасят за периода 25 септември 2020 – 5 октомври 2020 г. въз основа на проведена анкета в 180 места за настаняване с 10 и повече легла и 180 места за хранене и развлечение.