БСК и общинските болници призовават за спешни радикални промени в системата

Наложително да се приеме концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ. Налага се да се промени и системата на тяхното финансиране, така че да се осигури качествена спешна медицинска помощ. Необходимо е и въвеждането на система от защитени държавни и общински болници на регионално ниво, така че да се гарантира непрекъснатост и достъпност на здравната услуги за населението в съответните региони.

За тези спешни мерки за преодоляване на проблемите в общинското здравеопазване настояват от Българската стопанска камара. Те се описват в позиция на Камарата по повод последните промени в Закона за лечебните заведения.

Според БСК те допълнително затрудняват работата на общинските болници, защото поставят изискване директорите им да се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия, в който пък се посочва, че постът нямат право да заемат хора, които имат трудово или служебно правоотношение с болницата освен като преподаватели във висше училище. Така от поста се изключват лекари от болниците, а трябва да се назначат външни за тях кадри. 

Това допълнително утежнява тежкия кадрови дефицит от реално работещи медицински кадри в общинските болници, изтъкват от БСК в становище, изпратено до здравния министър и отговорни институции.

От Българската стопанска камара припомнят, че съвместно със сдружението на общинските болници и през март, и през септември 2019 г. призоваха за радикални спешни промени в организацията, управлението и финансирането на здравеопазването, преди всичко в системата на общинското такова.

През март двете организации излязоха с общи предложения за спешни мерки за повишаване капацитета на общинските болници за противодействие разпространяването на COVID-19 в България.

В настоящата позицията на БСК се казва, че сегашното състояние на здравната система в условията на пандемия потвърждава, че досегашните опити за промени в здравеопазването не са в резултат на приемственост и последователност, не са формулирани и приети реалистични приоритети, обща концепция и работещ модел на промени в здравеопазването. Взетите решения не отчитат баланса между здравни потребности, поставени цели, ограничени финансови ресурси и капацитет на компетентните държавни органи институции.