Годината преди пандемията от COVID-19 е белязана от пореден спад в дарителската активност в България. През 2019 г. фондации, компании, еднолични търговци и физически лица са дарили общо 98,9 млн. лв. или с 1,2 млн. лв. по-малко, отколкото през 2018 г. Това показва годишният анализ* на Българския дарителски форум за благотворителността през 2019 г.
За пета поредна година фондациите запазват водещото си място сред дарителите у нас с над 45,6 млн. лв. През 2019 г. делът на даренията от фондации е 46%, следван от този на компаниите - 42%.
През миналата година даренията от компании отбелязват ръст от 5 млн. лв. и надхвърлят 41,7 млн. лв. Намалява обаче броят на фирмите дарители.
И фондациите, и компаниите влагат най-много безвъзмездни средства в образование и наука. За разлика от тях индивидуалните дарители отделят от парите си най-вече за социални каузи. Ръст се наблюдава при даряването за каузи, свързани със закрила на животни и опазване на околната среда.
Една пета от включените в проучването фондации отбелязват, че даряват в полза на деца и млади хора в сферата на образованието и науките. Спрямо предходната 2018 г. се наблюдава леко пренареждане на следващите по дарителски интерес сфери за подкрепа: повече фондации са подкрепили проекти в социалната сфера, по-голям приоритет за подкрепа се дава и на „Гражданско участие“.
Запазва се начинът, по който фондациите предоставят подкрепа. Сред най-предпочитаните програмни механизми са: финансиране на проекти, стипендии за ученици и студенти, договаряне на партньорство за съвместно изпълнение на обща инициатива или проект.
Спрямо 2018 г. се регистрира ръст от 14% на дарените от компаниите средства. Броят на компаниите, декларирали дарения през 2019 г., е с 6% по-малък спрямо предходната година. Компаниите приоритетно подкрепят развитието на деца и млади хора, като инвестират в сферите „Образование и наука“ и „Социална подкрепа“. На следващо място са каузите, свързани с опазване на околната среда.
Корпоративните дарения през 2019 г. запазиха своя „предпазлив“ характер. Компаниите продължиха да подкрепят каузи, за чиито смисъл обществото е единно. Запазени са дългосрочни партньорства с граждански организации, съвместно с които се цели устойчиво развитие на практики в образователната и социална сфера.
През 2019 г. дарените от физически лица средства са с 3 млн. лева повече спрямо предходната 2018 г. и надхвърлят 11,2 млн. лева. Запазва се тенденцията хората да подкрепят и даряват финансови средства, труд, стоки и други материални ресурси за различни каузи.
През 2019 г. нараства делът на дарявалите за социални каузи (61%), като подкрепата за здравни каузи леко отстъпва (42% при 67% през 2018 г.). Каузи, свързани със закрила на животни и околна среда, бележат ръст в привличането на дарителски средства.
През изминалата година има ръст на даряваните суми: значително се увеличава броят на даренията над 100 лв. (7% увеличение) за сметка на даренията между 5 лв. и 50 лв. (11% по-малко). Нараства делът на онлайн даренията (6% увеличение), даренията по банкова сметка, както и закупуването на продукт в подкрепа на конкретна кауза.
Запазва се тенденцията най-силният мотив на хората да даряват да е желанието да помогнат, макар и с малки суми, както и личното отношение към избраната кауза.
Данъчните облекчения продължават да не са сред стимулите за дарителство. Изключително малка част от дарявалите са декларирали дарението си, а основни аргументи това да не се прави продължават да са спонтанността на даренията и незаинтересованост от възможността за данъчни облекчения поради незначителния им финансов ефект. Дарителството все още продължава да е инцидентно, като реакция на конкретни проблеми, а не редовен ангажимент към дългосрочно подкрепяна кауза, посочва се в анализа.
През миналата година се наблюдава ясно изразен ръст на дарените онлайн средства през дарителски платформи. Там обичайно се публикуват кампании за лечение на физически лица (деца и възрастни), кампании в подкрепа на каузи на граждански организации, местна администрация или други неформални групи.
През 2019 г. в България се затвърждава тенденцията за отсъствие на категоричен държавен ангажимент към насърчаване на дарителството и конкретни мерки за признаване на ролята на дарителите, констатира анализът на БДФ.
*Анализът се основава на данни от Националната агенция за приходите за декларирани дарения от компании, еднолични търговци и физически лица; преглед на отчети в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, преглед на отчети на международни донорски организации. Използвани са данни и от социологическо проучване, проведено от агенция „Алфа Рисърч“ през юни 2020 г., както и от разширени въпросници до компании и фондации сред общността на дарителите в България. Включена е също информация от трите мобилни опeратора за даренията с обаждане и SMS, както и от отчетите на съществуващите дарителски платформи в България.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Турция изстрелва свой космически апарат до Луната в началото на 2027 г.
Откриха ценна находка при разкопките на средновековния град Русокастро
Румъния не е готова за еврото, не изпълнява нито един критерий
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист