Ю. Попов: Затварянето на въглищни централи е само аспект от Зелената сделка

Трябва да разглеждаме Зелената сделка през призмата на цялата икономика и възможностите за модернизация, фокусирането върху затварянето на въглищните централи е много ограничен поглед към тази политика, коментира експертът Юлиан Попов по време на брифинг, организиран от Европейския съвет по външна политика.

По време на дискусията експертите бяха категорични, че конкурентоспособността на икономиката вече ще зависи от новите технологии, а финансирането от европейските фондове ще следват приоритетите на Зелената сделка.

По отношение на България стимулите от евтината енергия не водят до допълнителни приходи, а са насочени за преодоляване на изостаналостта в технологично отношение индустрия.

Зелената сделка е стратегическа рамка, която е насока за развитието на европейската икономика и включва широко разнообразие от елементи - селско стопанство, индустрия и т.н, а не само енергетика, коментира Юлиан Попов. Той посочи, че като цяло целта на ЕС е намаляване на емисиите и същевременно повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, защото общността изостава много от САЩ и Китай по отношение на иновациите и новите технологии в индустрията.

За защита на европейската промишлено се предвиждат бариери за внос на стоки с висок въглероден отпечатък, за да бъде запазена конкурентоспособността на европейските продукти.

За България Зелената сделка всъщност е голям потенциал, коментира и Мария Трифонова, гост изследовател в Европейския съвет по външна политика. Тя припомни, че българската индустрия е най-ресурсоемката в ЕС и за единица БВП се използва 1,5 пъти повече ресурси от средното за общността.

Страната ни има възможности като например оползотворяване на потенциала на отпадъците. Данните показват, че 64% от отпадъците отиват на сметищата, което изисква и допълнителни средства от общините за депониране. Не се използват в пълен обем и потенциалът на възобновяемите енергийни източници, като например офшорна вятърна енергия и геотермалната енергия, посочи анализаторът.

Не са впрегнати и домакинствата и техните възможности за производството на енергия. В последните години в ЕС има множество инициативи за въвличането на потребителите в тази посока, а у нас дори няма нормативна рамка и стимули за гражданите за производството на енергия.

"Потенциалът на страната ни за декорбонизира икономиката е голям", категорична е Трифонова.

Тя допълни, че конкретни проекти тепърва ще трябва да бъдат внимателно анализирани. В сектора на транспорта например няма да бъде достатъчна подмяната на превозните средства, а да бъде насърчен обществения транспорт и форми на споделено пътуване.

Селското стопанство е важна част от Зелената сделка, защото емитира около 23% от въглеродните емисии, но остава малко на заден план, обясни още Юлиан Попов. Според него на този етап няма решение за голяма част от проблемите в този сектор. Това е интересен сектор и може да се възползва от различни мерки, за да стане въглеродно неутрален. Един от тях е дигитализацията на сектора, или по-точно "прецизното земеделие", което спомага за повишаването на ефективността на дейностите.

54% от българите асоциират Зелената сделка единствено с намаляване на замърсяването - на въздуха, водата и т.н. Много малка част виждат възможностите за икономиката, сочи проучване на Алфа Рисърч, представено от Геновева Петрова. Данните показват, че 85% от българите смятат, че климатичните промени са важен проблем за страната. 

В същото време обаче няма широка подкрепа за важни мерки, които са част от Зелената сделка и това може да доведе до "остри настроения срещу европейската политика", които свободно се използват и от политиците, предупреди Петрова.

Юлиан Попов отбеляза, че в българското общество има заблуда, че ЕС ще "завори" българските ядрени реактори и въглищни централи. Производството на тези централи ще става по-скъпо и по тази причина техният продукт ще бъде неконкурентен на пазара. Ядрената енергия е беземисионна, но има други проблеми и произведената енергия е 3-5 пъти по-скъпа от тази от възобновяемите ресурси, посочи още експертът.