Икономист: Липсва административен капацитет за управление на Плана за възстановяване

"Ако ние оставим по-голямата част от Плана да бъде усвоена в неговата втора половина, когато би трябвало вече националната и европейската икономика да са се възстановили, то тогава се губи смисълът от този инструмент... Продължаваме да развиваме икономиката под нейния потенциал", категоричен е той.

Според Георгиев средствата са налични, но бизнесът няма достатъчно готови проекти, които да започнат да се захранват с тях.

Той обърна внимание и на данните на Министерство на финансите за усвоените европейски средства за вече изтеклия период 2014-2021 г., които са оползотворени под 60%.

"Разбира се, този процент ще се покачи. Но това показва една фундаментална слабост да използваме европейските средства, а те са изключително важни, защото продължаваме да бъдем на дъното на Европейския съюз по показател брутен вътрешен продукт на глава от населението и по стандарта за покупателна способност", посочи изпълнителният директор на Института за икономическа политика.

По думите на Ясен Георгиев националните планове на държавите членки на Европейския съюз за възстановяване и устойчивост са голяма хапка за не едно правителство.

„До този момент само Португалия е представила пред Комисията своя национален план и съответно за страната започва да тече процедурата по одобрение. България е изготвила три варианта на национален план от есента до днес", коментира Георгиев.

Той напомни, че видяхме еволюция в тези три варианта - както по отношение на обема, така и по отношение на съдържанието.

„Това, което прави впечатление, е, че втората и трета версия вземат под внимание препоръките към страната от Европейската комисия - нещо, което в първата версия го нямаше“, уточни икономистът.

Георгиев смята, че третият вариант на Плана за възстановяване и устойчивост е много по-подробен и по-детайлен, но според него има и някои пропуски.

"Част от предоставената информация се посочва като исторически данни, тоест ние не можем да разберем с какви източници боравят. Имаме статистически калкулации, които са под въпрос. Виждаме например, че се борави със стойности по линия на брой санирани сгради, но не става ясно след изпълненото какви ще бъдат по-големите ефекти. Не трябва да говорим само за брой сгради, но и за спестена енергия. Това, което липсва, е по-голяма конкретика по отношение на това как ще постигнем тези амбициозни цели на ЕС", не спести критиката си икономистът.

Той отбеляза и големия проблем с администрацията.

„Имаме много фактори, които пречат на икономиката да се развива. Не можем да не обърнем внимание на качеството на институциите. При наличието на толкова много съмнения за неефективност или за наличието на корупционни схеми, да наливаме ресурс от близо 6,3 млрд. евро отново в същите институции би било безотговорно“, категоричен е изпълнителният директор на Института за икономическа политика.

Той съветва да се привлече частен инвеститорски интерес, което да даде по-голяма прозрачност и ефективност на средствата и препоръча да се направят проекти на ниво правителство, областни администрации и общини, за да се осъществи тази конвергентност на страната ни.

Ясен Георгиев напомни, че все още не е одобрено споразумението за партньорство между България и Европейската комисия, по линия на което ще се усвоят над 16 млрд евро в рамките на оперативните европейски програми.

Може ли да се създадат паралелни институции, които да се включат в управлението на европейските средства? Защо България не научи урока си от Плана Юнкер? Как Институтът за икономическа политика анализира актуални проблеми в икономическото развитие на България?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.