Намалението на партийната субсидия не оцеля на първо четене*

След като депутатите обсъждаха повече от час дневния ред на заседанието си, все пак успяха да стигнат и до дебати по първото четене на промените в Закона за политическите партии, внесени от "Има такъв народ", които предвиждат намаляване на годишната партийна субсидия от 8 на 1 лев за действителен глас.

Разискванията продължиха няколко часа, повечето депутати ги определиха като „несъстоятелни и разочароващи“. Разгорещеният дебат се състоя въпреки факта, че този законопроект вероятно няма да бъде разглеждан на второ четене, тъй като няма да има време - бившият конституционен съдия Пламен Киров прогнозира днес, че 45-тото Народно събрание най-вероятно ще бъде разпуснато на 7 май. В крайна сметка предложението не беше прието. 

Новите избори със сигурност са много по-скъпи от финансирането на политическите партии, но демокрацията е скъпо нещо, каза народният представител от БСП Явор Божанков по време на дебата. Социалистите не подкрепиха предложението с мотива, че то ще вкара партиите в обръчи от фирми и ще струва на практика много по-скъпо.

"Обръщам се към вносителите. Ваша последователна позиция е това. Ние в никакъв случай не отправяме критика към нея. Наша последователна позиция, че този законодателен подход е във вреда на демократичния процес и политическия плурализъм. Настоящият законопроект не урежда тази материя с нито една хипотеза. Няма и становища, тъй като време за това няма. Подобно на мажоритарния вот, който също е ваша последователна позиция, големият казус е имаме ли време да въведем адекватна регулация. Отговорът за това е не. Отстъплението от това всъщност е отстъпление от популизъм", посочи още Явор Божанков

ДПС също не подкрепиха промените. „Размерът от 1 лв. е мимикрия на публично финансиране, не покрива никакви разходи и е абсолютно излишен. Позицията на ДПС е изключително последователна, много ясно аргументирана и много точна. Ще я припомня за колегите, които са нови в тази зала. Ние участвахме в сформирането на общественото мнение в началото на този век да преминем ли към публично финансиране на политическите партии, или да останем, както беше първите години на демократичния процес. Ние бяхме едни от вносителите на въвеждането на този модел", каза депутатът от ДПС Йордан Цонев.

Той припомни, че субсидията е била завишавана многократно през годините. Цонев цитира и решението на Конституционния съд, според което публичното финансиране на тези партии от държавата до определен размер следователно трябва да се смята за конституционно дължимо. „Т.е. трябва да има публично финансиране. Веднага вносителите ще кажат - 1 лв. е това публично финансиране, но тук ни се разминават становищата, защото ние не смятаме, че с 1 лв. наистина финансираме каквито и да било разходи на политически партии. Когато имаме повече време и дебатът тръгне по същество, да кажем на второ четене, ще кажем аргументите за разходите", заяви още Цонев.

По думите му по този начин се пораждат зависимости, без значение какви правила за частно финансиране се налагат. „Връщаме се към финансирането от 90-те години и дори МВР няма да може да спре процесите, които ще произтекат от това“, каза депутатът.

ГЕРБ-СДС също са против. "Давам си ясна сметка, че 2,5 млн. българи на референдума гласуваха за намаляване на субсидията, но си давам сметка, че тези българи също поискаха мажоритарен вот, който беше отхвърлен", каза Румен Христов. По думите му издържането на формация без субсидия е нещо много трудно.

„Говорите за членски внос. СДС има малко повече от 8500 членове, нашият членски внос е 1 лв. на месец, или 12 лв. на година. Средства, които не стигат почти за нищо. Още повече, че непарламентарно представените партии нямат право на помощ по отношение на офиси", заяви още депутатът от ГЕРБ-СДС.

От „Има такъв народ“ обаче мотивираха намалението на субсидията на 1 лв. с резултатите от референдума от 2016 г., когато малко под 12 хил. гласа не стигнаха, за да бъдат признати.

„В решение на Конституционния съд се казва, че публично финансиране на партиите трябва да има, но размерът на държавната субсидия е изцяло в компетентността на Народното събрание. В становищата на Венецианската комисия, на ОССЕ, включително решението на конституционния съд, ясно правят разграничение между публично финансиране и размер на държавата субсидия. В решението на КС се казва, че публично финансиране трябва да има, но размерът на държавната субсидия е въпрос на законодателна законосъобразност и изцяло в компетентността на Народното събрание", каза депутатът от "Има такъв народ" и председател на 45-ото Народно събрание Ива Митева

Мая Манолова от "Изправи се!Мутри вън!" обяви, че подкрепя предложението на "Има такъв народ", защото 2,5 милиона българи са дали гласа си за субсидия от 1 лв. на референдума през 2016 г. Ще бъдат спестени около 84 млн. лв. за четири години, които са достатъчни за осигуряване на личен асистент на нуждаещите се, обясни тя.

Тома Биков от ГЕРБ добави, че цялата дискусия е за закон, за който е ясно, че няма да бъде приет на второ четене, защото няма да има време. „Това е лицемерие. Както и това, че ще спестиш 21 млн. лв. от субсидия и ще ги дадеш за социални плащания, където говорим за милиарди. Това не е смяна на модела“, категоричен бе той. 

Темата с размера на партийните субсидии съвсем не е нова. От миналата година размерът ѝ е 8 лв. за всеки действителен глас. За 2021 г., след изборите, 9 партии ще си разпределят общо около 21 млн. лв. 

Припомняме, че през 2019 г. Министерството на финансите преизчисли годишната държавна субсидия, отпусната на политическите партии и коалиции за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на промените в Закона за политическите партии от лятото на 2019 г. До преизчислението се стигна, след като бизнесменът и водещ, а в момента и лидер на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че имащите право на субсидия са получавали по 13 лв. за всеки глас, вместо по 11 лв. (според тогавашното законодателство). От МФ преизчислиха субсидията, а партиите бяха задължени да върнат надвзетите суми. 

До края на януари тази година 22 политически партии (от общо 39) са върнали на държавата надвзетите си субсидии. На връщане подлежат общо 14,46 млн. лв., като до момента са върнати 14,23 млн. лв., става ясно от данни на Министерство на финансите. Остават още 211,9 хил. лв., а длъжници са 17 партии.

През април Конституционният съд обяви за противоконституционни законовите разпоредби, които даваха възможност на партиите да получават дарения без лимит от физически и юридически лица.

Промяната беше въведена през преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2019 г., а КС беше сезиран от президента Румен Радев.

Според Конституционния съд проблемът е именно в липсата на таван за даренията и във възможността пари да бъдат дарявани и от фирми с държавно участие.

Конституционните съдии са категорични, че субсидията е задължение на държавата, а не просто възможност. А определянето на конкретния размер на публичното финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание.

Гласуването се случи след спор за удължаване на работното време на парламента и поименна проверка на депутатите, която да установи кворума. 

Лидерът на „Има такъв народ” Слави Трифонов коментира партийните субсидии с пост във Facebook.

"Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло "за" гласуваха само депутатите на "Има такъв народ". А "против" гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари - няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма "Демократична България", няма "Изправи се! Мутри, вън!", написа той.

*Текстът е допълнен с коментара на Слави Трифонов