Ударът на пандемията по културата в числа

Дейността на културните институции беше силно ограничена поради въведените противоепидемични мерки през 2020 г. и това се отрази в дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. 

Положителна новина от водената статистика е, че в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през миналата година има регистрирани 8,321 млн. библиотечни документа, или с 59 хил. повече в сравнение с 2019 г., отчита Националният статистически институт (НСИ).

Обхватът на културните институции включва музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките. Ето и подробни данни как се е отразила пандемичната 2020 година върху сектора.

Музеи

В края на миналата година в страната има 182 самостоятелни музея, регистрирани по Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 96 от тях са общи, а 86 – специализирани, като в тях са включени и художествените галерии.

През 2020 г. движимите културни ценности, които влизат в Националния музеен фонд, са 7,550 млн. фондови единици и в сравнение с 2019 г. техният брой се увеличава с 21 хиляди (0,3%).

Цифровизирани са 407 хиляди фондови единици, което е със 17 хиляди повече спрямо предходната година.

Посещенията в музеите са 2,236 млн. и съпоставени с 2019 г. намаляват с 58,2%. В дните със свободен вход са осъществени 11,9% от посещенията (266 хиляди).

Регистрирано е и намаление на посещенията на чужденци в музеите - с около 1 милион, или с 81,3% спрямо предходната година.

                                                         Посещения в музеите

Сценични изкуства

През миналата година в действащите 71 театъра в страната са организирани 7 021 представления, посетени от 769 хиляди зрители, като спрямо 2019 г. представленията и посещенията намаляват съответно с 56 и 69,5%. Средният брой посетители на едно представление е 109 и намалява с 41 спрямо предходната година.

През 2020 г. в 35 драматични театъра са реализирани 3 021 представления; в 20 куклени театъра те са 2 338, в седем драматично-куклени театъра - 896; в седем оперни и балетни театъра - 630; а в два оперетни театъра - 136.

                                                         Структура на театрите по вид

НСИ отчита, че в страната са развивали дейност 54 музикални колектива - пет филхармонии, 22 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 27 оркестъра. Представленията на тези колективи намаляват с 65,7% в сравнение с 2019 г.

През миналата година концертите на естрадни компании (поп, рок, фолк и други формации) са 142 концерта, които са посетени от 29,9 хиляди лица.

На 86 фолклорни концерта са били 36,4 хиляди лица, а на 79 камерни и симфонични -  13,1 хиляди лица.

Библиотеки

През 2020 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хиляди библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47). Общият им фонд се състои от 35,312 млн. библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите – 54,2% (19,135 млн.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 29,4% (10,394 млн.), и продължаващите издания – 16,4% (5,783 млн.).

                                                                 Библиотечен фонд

Регистрираните читатели са 205 хил., което е с 15,7% по-малко в сравнение с 2019 г., а посещенията намаляват с 29,9% и достигат 3,330 млн. Заетият библиотечен фонд е 4,838 млн. библиотечни единици.

                                                               Зает библиотечен фонд

В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през 2020 г. има регистрирани 8,321 млн. библиотечни документа, или с 59 хил. повече в сравнение с предходната година.

Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11,948 млн. единици, като заетият фонд в тях намалява с 986 хиляди (27,3%) в сравнение с 2019 г.

Аудио-визуална дейност

Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио- и телевизионната програмна дейност.

Филмово производство

През 2020 г. са произведени общо 86 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 43 за киномрежата, 41 за телевизията. Произведените пълнометражни филми са 26 (20 игрални и 6 документални).

Произведените късометражни и среднометражни филми са 60 (включващи шест сериала с общо 195 епизода), от които 12 игрални, 37 документални и 11 анимационни.

Кина

В края на миналата година кината в страната са 70, а киноекраните – 215, като броят им намалява съответно с четири и 22 спрямо 2019 г. Мултиплексите са десет и в тях са осъществени 60,2% от всички прожекции и 61,9% от посещенията.

                                                              Кина, екрани, прожекции и посещения

През 2020 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината намаляват с 48,7%, а посещенията - със 71,3%.
Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 21 с 65 хиляди прожекции, посетени от 672 хиляди зрители. В столицата са функционирали 14 кина със 71 екрана, в които са прожектирани 1 331 филма.

Радиопрограмна дейност

През миналата година в страната са функционирали 77 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 635,1 хиляди часа радиопредавания, което е с 86,3 хиляди часа по-малко в сравнение с 2019 г. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 62,8%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 9,7%.

                                                    Структура на радиопредаванията по вид

Телевизионна програмна дейност

През 2020 г. в страната са функционирали 120 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с осем по-малко от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 779,8 хиляди часа, или с 8,9% по-малко в сравнение с 2019 г.

Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва: На художествените предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) са отделени 197,5 хиляди часа; на музикалните – 108,5 хиляди часа; на спортните – 80,5 хиляди часа. Новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) са излъчвани в 71,6 хиляди часа; рекламите – в 41 хиляди часа; образователните предавания – в 9,8 хиляди часа.

                                                     Структура на телевизионните предавания по вид