Бедните българи са се увеличили с 28 хил. в периода 2008 - 2020 г.

За 2020 година равнището на бедност в България е било 23,8%, или бедни са близо 1,66 милиона българи. В сравнение с 2019 г. относителният дял на бедното население нараства с 1,2 процентни пункта. Целта е до 2022 година делът им да намалее на 22,5 на сто.

Това е записано в Плана за действие за 2021-2022 г. за изпълнение на националната стратегия за намаляване на бедността. Документът е публикуван за обществено обсъждане.

Рискът от бедност нараства и за отделните възрастови групи – населението на възраст 65 и повече години – 38,3% спрямо 34,6% през 2019 г.; децата до 18-годишна възраст – 28,3% спрямо 27,5% през 2019 г.; населението на възраст 18-64 години (населението в трудоспособна възраст) – 17,5%, като спрямо 2019 г. се наблюдава слабо увеличение на неговия дял с 0,4 п.п. 

В проекта на документа се подчертава, че поставената национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хиляди души до 2020 година не е изпълнена. Напротив, за периода 2008-2020 г. става ясно, че броят на българите, живеещи в бедност, се е увеличил с около 28 хиляди души спрямо базовата 2008 година. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда. 

Ключов приоритет в националния план е и интеграцията на пазара на труда на неактивни и безработни, включително и продължително безработните. 

Планират се мерки за насърчаване на заетостта на родителите, съвместяване на професионалния и семейния живот, включително чрез гъвкави режими на работа, разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие, осигуряване на достъп до здравни грижи, финансова и материална подкрепа на семействата с деца, подобряване на жилищните условия и други.

В краткосрочен план изпълнението на мерките ще е насочено към смекчаване на социално-икономическите последици на кризата чрез подкрепа на предприятията и заетостта, гарантиране на подходящи безопасни условия на труд, повишаване на устойчивостта на националната здравна система, гарантиране на социалната закрила и подкрепа на най-уязвимите групи.