Адвокат: Корупцията при „инхаус“ поръчките е при наемането на подизпълнители

Той обясни как на практика са действали схемите за разходване на държавен ресурс от 8,6 млрд. лева без обществени поръчки, които бяха обявени тази седмица от служебното правителство.

„„Инхаус“ възлаганията, или вътрешните възлагания, се прилагат, когато възложителят не провежда конкурентен избор на изпълнител, а възлага обществена поръчка на дружество, което той самият контролира и то е под негово ръководство“, поясни Събев.

Адвокатът уточни, че това е възлагане на дейност на такова юридическо лице, върху което възложителят упражнява контрол, подобен на контрола върху своите структурни звена.

„Второ изискване е повече от 80% от дейността на това лице да е формирана от дейности, поръчани от въпросния възложител. В това лице също не трябва да има частно капиталово участие, извън публичния възложител“, обясни експертът. 

Събин Събев отбеляза, че законодателят се е опитал да ограничи разходите като в правилника за приложение на Закона за обществените поръчки има приложение, което посочва по какъв начин се извършва ценообразуването.

„Стойността, на която се възлага тази дейност, трябва да съответства на действителните разходи и до 10% печалба. Особеното тук е, че самите изпълнители са търговски дружества и върху тях няма контрол как се изразходва получения от държавата ресурс. За да намерят подизпълнители, те не провеждат конкурентен подбор, а ги намират по собствена инициатива. Тук е проблемът, това създава корупционни практики“, коментира адвокатът.

По думите на Събев „инхаус“ процедурите са съществували и в предишния закон от 2004 г., но тогава са били ограничени до извършване на комунални дейности.

„През 2016 г. това възлагане се разшири до пълния обхват на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Имаше и друга съществена промяна – изпълнителите не са възложители на обществени поръчки, което им дава възможност свободно да избират с кого да сключват договор“, разкри тънкости от процедурите по ЗОП експертът.

Той е на мнение, че са необходими промени в ЗОП, като например да има ограничение на дейностите, които да бъдат възлагани на подизпълнителите.

Запитан за рамковите споразумения, Събев посочи, че те са много добър инструмент, „стига да се прилагат правилно“. Такива споразумения дават възможност възложителят да си намери изпълнител за дълъг период от време на текущи дейности.

„Те са добри за поредица от дейности, които се извършват години напред – за обществените поръчки за строителен надзор, текущи ремонти, за почистване, но не за изграждане на магистрали“, категоричен е експертът.

Според Събин Събев, освен корупционни практики, неправилното прилагане на ЗОП се дължи и недоброто му познаване от страна на хората, които работят в тази сфера.

Адв. Събин Събев е доктор по право от ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, като изследванията му са се фокусирали в областта на обществените поръчки. От 2016 г. е доцент по Национална сигурност в НВУ "Васил Левски", Велико Търново, където е бил и главен асистент по административно право и главен юрисконсулт. От 2007 г. е адвокат във Великотърновската адвокатска колегия.

Кога ще се затворят „вратичките“ в Закона за обществените поръчки?

Повече за възможностите за корупционни практики в ЗОП и предложенията за промени може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.