Назначени са още двама нови членове на СД на ДКК от квотата на държавата

Александър Михайлов и Чавдар Христозов са новите членове на Съвета на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК) от квотата на представителите на държавата след проведен конкурс на Министерството на икономиката, съобщават от ДКК.

Александър Михайлов има опит в публични и частни дружества в областта на военно-промишления комплекс от 2012 г. насам, като е заемал различни, включително висши ръководни, длъжности. От юли 2017 г. до октомври 2018 г. е изпълнителен директор на „Кинтекс“ ЕАД. Притежава и административен опит в държавни ведомства.

Чавдар Христозов има експертиза в областта на търговията и мениджмънта в различни дружества. През последните седем години е бил съветник по търговско-икономическите въпроси и ръководител на СТИВ-Москва към Министерство на икономиката, дирекция „Външноикономическо сътрудничество“. В периода 2007-2009 г. е бил зам.-председател на държавна агенция „Държавен резерв и военно временни запаси“.

Ваня Караганева, която е независим представител на Съвета на директорите на ДКК от септември 2021 г., вече е представител на държавата след конкурса на министерството. Тя притежава богат административен опит в Народното събрание още от 1993 г. През 2013 и 2014 г. работи като началник кабинет в министерства на служебните правителства. В 42-ото и 43-ото Народно събрание е главен експертен сътрудник в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Новите членове се присъединяват към досегашния ръководен състав на ДКК, който включва Рая Каназирева (изпълнителен директор), Радостин Вазов и Диляна Софиянска.

Припомняме, че през август тогавашният служебен министър на икономиката Кирил Петков уволни изпълнителния директор на ДКК Ясен Спасов, както и четирима членове на Съвета на директорите на „ВМЗ Сопот“. След серия от бързи съдебни дела Петков успя с промените в ръководството на компанията.

Още през юни Петков обяви, че ще подаде сигнал до прокуратурата за ремонта на язовири, които се финансират със средства от Българската банка за развитие (ББР) и бюджета (общо 530 млн. лева).

Междувременно и Сметната палата излезе с доклад, според който предприятията под шапката на компанията са управлявани лошо. Заради това Петков настояваше за ликвидиране на структурата.