Една трета от фирмите у нас очакват ръст в икономиката на България през 2022 г.

Близо една трета от анкетираните от Българската стопанска камара (БСК) над 800 предприятия очакват ръст в икономиката ни през 2022 година. В спад вярват 42%, но в сравнение с миналата година делът им е намалял почти два пъти. Това съобщи на пресконференция председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев.

Той представи резултатите от годишното проучване сред членовете на работодателската организация за бизнес климата през изтеклата година и очакванията за 2022 г. за икономическата среда, инвестициите, работните места. Анкетата е направена между 8 ноември и 8 декември.

Умерен оптимизъм

„Основания за оптимизъм, макар и умерен, са свързани с надеждите, че от днес ще имаме редовен кабинет, ще имаме институции, фокусирани върху растежа на икономиката и просперитета на нацията“, коментира председателят на БСК.

Най-лоши са очакванията на бизнеса за инфлацията, цените на енергоносителите, на суровините и цената на труда.

"Песимизмът в тези тенденции остава изключително висок, той е оправдан, защото вече близо две години живеем в изключително несигурна среда", допълни председателят на БСК и изтъкна негативните ефекти върху икономиката ни на отрицателните икономически явления, привнесени отвън.

Очакванията за влошаването на бизнес показателите е свързано и с опасенията на деловите среди от продължаващия натиск на пандемията, забавянето на глобалния растеж и задълбочаващата се криза, новите регулации в ЕС заради Зелената сделка и инициативата "Готови за цел 55".

Пречките пред бизнеса

Липсата на оборотен капитал (79%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (73%), както и често променящата се нормативна уредба (57%) са най-големите пречки пред бизнеса и през настоящата година.

Въпреки Covid пандемията, проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (67%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните (преди 2020 г.) години, в някои от които той надхвърляше 80%, показва анкетата на БСК.

Сивата икономика, нелегалният внос и нелоялната конкуренция представляват проблем за 44% от фирмите, 52% посочват като пречка бавното и неефективно правораздаване, а всеки пети е недоволен от лоша инфраструктура.

Корупцията, според оценката на анкетираните, се задържа на високо ниво, макар да се отчита лек спад спрямо 2020 г.

Бизнес намерения

Председателят на БСК посочи, че ще се изпълни "един от големите блянове на синдикатите", защото в анкетата приблизително половината от компаниите са казали, че предвиждат ръст на възнагражденията на персонала като компенсация за нарастващата инфлация, в отговор на повишението на минималната заплата и заради оптимизма за растеж и подобряване на икономическата ситуация.

Ръст на трудовите възнаграждения предвиждат 49% от анкетираните, което по-скоро се дължи на очакваното увеличение на минималната работна заплата, а оттам – цялостен ръст на цената на труда.

Налице е лек ръст през тази година при намеренията за използване на кредити и лизинг (21% при 19% миналата година), както и спад на интереса към изпълнение на европроекти (25% при 32% миналата година).

Инвестициите в производствени мощности и иновации влизат в плановете средно на 20% от анкетираните, докато през 2019 г. средният процент е бил почти два пъти по-голям (38%).

Известен ръст се забелязва в намеренията за инвестиции в развитие на човешките ресурси и увеличението на работните места – тази година 30-31% от анкетираните заявяват подобни намерения, докато през 2020 г. такива планове са декларирали 12-13% от участниците в проучването.