Четири правителства се смениха през бурната политическа 2021 г.

Чести избори, политически сблъсъци и надежди за промяна - така ще бъде запомнена отминаваща си вече бурна политическа 2021 година. Тя започна относително спокойно и с очаквания само за два избора - редовни парламентарни и президентски вот, но спиралата от събития промени завинаги политическата сцена, на която излязоха изцяло нови играчи, пише Иван Лазаров в анализ за БТА

Генералска смяна на "Дондуков" 1

Първите за годината избори на 4 април, провели се след края на мандата на кабинета на ГЕРБ и "Обединени патриоти", преминаха при слаб интерес. Въпреки че ГЕРБ запази лидерската си позиция, в парламента влязоха нови формации - "Има такъв народ" /ИТН/, "Демократична България" /ДБ/ и "Изправи се БГ! Ние идваме!", някои от тях с неочаквано високи резултати. 

До съставяне на кабинет не се стигна, а трите проучвателни мандата бяха върнати на държавния глава Румен Радев. Така през пролетта той назначи първия служебен кабинет с премиер Стефан Янев, който пое властта от Бойко Борисов с ръкостискане и стар военен знак. За първи път от години ГЕРБ остана извън изпълнителната власт.

Президентът заръча на новия кабинет да се справи с пандемията, да пресече купения вот и да "разкрие истината" за работата на предходния състав на Министерския съвет. От своя страна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поздрави Румен Радев за избора му на премиер и министри.

Стефан Янев остана начело и на втория служебен кабинет, но с някои промени

На предсрочните избори, провели се на 11 юли, "Има такъв народ" отне лидерската позиция на ГЕРБ и опита да състави кабинет, предлагайки на премиерския пост да застане Николай Василев, бивш министър от "Тройната коалиция".

Негативната обществена реакция обаче принуди партията на популярния телевизионен водещ Станислав Трифонов да оттегли кандидатурата, а мандатът отиде при депутата Пламен Николов.

Липсата на съгласие с останалите формации отново направи невъзможно съставянето на кабинет.

Така Стефан Янев остана начело и на втория служебен състав на Министерския съвет и за първи път в най-новата ни история служебно правителство наследи властта от служебно правителство, а президентът, в рамките само на един мандат, назначи трети служебен кабинет.

Имаше и някои промени в персоналния състав. Двама от знаковите министри - Кирил Петков и Асен Василев, се отказаха от участие във временната власт, създавайки свой собствен политически проект - "Продължаваме Промяната". Местата им в служебното правителство заеха Даниела Везиева и Валери Белчев.

Избори "2 в 1" и коалиционни преговори на живо пред камера

Политическата есен се оказа не по-малко напрегната. На провелите се двойни избори - за президент и парламент, държавният глава Румен Радев спечели с балотаж втори президентски мандат, изправяйки се срещу ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

"Продължаваме Промяната" успя да излезе като първа политическа сила след вота и без да губи време започна поредица от разговори с потенциалните си коалиционни партньори от ДБ, ИТН и БСП. Те ще бъдат запомнени с това, че работата на преговорните екипи бе предавана на живо и след няколко дни дълги заседания се стигна до подписването на коалиционно споразумение. Така страната ни се сдоби с дълго чаканото редовно правителство, начело на което застана премиерът Кирил Петков, а в състава му влязоха вицепремиери и министри от всички партии, участващи в коалицията.

Новосформираният Министерски съвет придоби обновена структура, като в състава му има вицепремиер по ефективното управление, а Министерството на икономиката бе разделено на две отделни ведомства - Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. Създадено бе и Министерство на електронното управление.

Новият кабинет заработи в условията на няколко кризи

Без обичайните 100 дни толеранс новото правителство бързо трябваше да набележи своите първи приоритети, притискано от здравната криза, инфлацията и непрестанно нарастващите цени на електроенергията и горивата. В последното си за годината заседание кабинетът одобри отпускането на допълнителни средства в размер на 860 млн. лв., с които да бъдат компенсирани бизнесът и мрежовите оператори заради високите енергийни цени.

Кабинетът отпусна и 100 млн. лв. по бюджета на Държавното обществено осигуряване за насърчаване на ваксинацията срещу COVID-19 сред една от най-уязвимите групи - българските пенсионери. Със средствата Националният осигурителен институт ще изплаща еднократна добавка от 75 лв. към пенсиите на всички пенсионери със започнал или завършен ваксинационен курс, както и с поставена бустерна доза.