Хлебари и сладкари искат силен държавен контрол в сектора

„Около 350 са фирмите, опериращи в бранша, които не са регистрирани по закона за храните и са aбсолютно безконтролно на пазара. 654 са реалните, работещи на светло, фирми от бранша в България. Искаме строг, безкомпромисен контрол, който не стига до пълнене на чанти на проверяващите, контрол, който не се съгласява с размяна на определени поздравителни пликчета. Контрол, който е абсолютно обезпечен и е в защита на здравето на българските потребители“, посочи тя.

Кукушева е категорична, че цените няма да тръгнат назад, а животът ще става по-скъп. Тя определи като нереални надеждите за връщане към по-стабилни пазарни условия тази година.

За да се случи промяна, тя препоръча по-висока производителност на труда, по-висока конкурентоспособност и по-висок жизнен стандарт.

„България, за съжаление, не е страна с висока производителност на труда. Когато говорим за държавни помощи, трябва да помислим как да я стимулираме, за да има преразпределение на финансовите ресурси в посока създаване на по-конкурентни условия за бизнеса у нас", посочи Кукушева. Тя се надява пакетът от мерки за повишаване на конкурентоспособността да бъде актуализиран.

"Заплащането на труда представлява 30% от цената на хляба", подчерта Кукушева. По думите ѝ персоналът в индустрията не работи хоум офис и „при всякакви климатични, социални и политически условия е на работното си място“, затова настоява хората да получат достойно заплащане.

На въпрос докога ще могат хлебопроизводителите да задържат цените, тя напомни, че всеки производител сам ги определя, но предположи, че най-бързо на пазара ще реагират малките пекарни, защото техният фонд финансови запаси е най-малък.

"Хлябът е абсолютно пазарен продукт и като такъв не може да запази дълго своята цена. Но когато говорим за корекция на хляба, говорим за стотинки", каза Кукушева и напомни за повишението при цените на електроенергията и синьото гориво.

Тя обърна внимание, че много от малките фирми имат възможност да продават своите майсторски изделия на съвсем различни цени от тези в големите търговски вериги, по-скъпи са, но задоволяват определени здравословни претенции.

„Хлебопроизводството е най-енергоемкият бранш в сферата на храните и напитките, цената на енергоносителите има пряко влияние на себестойността на продукцията. "Всички "излишни" разходи се орязаха, но въпреки това всяка партида излиза с различна себестойност. За сега това все още не се отразява върху пазарните цени“, коментира председателят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите.

Според Кукушева масово явление е съкращаването на персонал, но това по думите ѝ не е успешна формула, защото когато един човек работи за двама души, той не получава двойна заплата и причината е, че бизнесът вече е декапитализиран.

Експертът подчерта, че не е възможно да се предвидят основни, структуроопределящи разходи в себестойността на хляба и затова не може да се предвиди фонд работна заплата.

„Реално себестойността на хляба става ясна, когато на следващия месец, между 10-то и 15-то число, когато дойдат фактурите за електричество и синьо гориво", обясни председателят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите.

Кукушева пресметна, че в компенсациите за бизнеса трябва да се калкулира повишената пет пъти цена на синьото гориво и отбеляза, че браншът очаква от правителството да извърши своите анализи за сектора.

Какви трябва да са компенсациите, за да не фалират хлебопроизводители и сладкарски цехове? Как ще се отрази на цената на хляба повишението на пшеницата и инфлацията? 

Целия коментар вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.