100 града в ЕС се ангажираха да са въглеродно неутрални до 2030 г.

Един град да намали вредните си емисии до нула може да звучи като невъзможна мечта, но 100 града в Европейския съюз вече се ангажираха да го направят, и то до края на това десетилетие, пише Politico.

Като част от схемата на Европейската комисия „100 климатично неутрални и умни градове“, на която бе даден старт в четвъртък, тези градове се ангажираха драматично да намалят емисиите си до 2030 г. - и ще получат подкрепа от ЕС, за да постигнат тази цел.

Инициативата е получила над 370 заявления, а градовете са били избрани въз основа на силата на техните планове и ентусиазма им да постигнат целта. 12 града извън ЕС, включително Глазгоу, Сараево и Истанбул, също са сред избраните.

„Градовете са в челните редици в битката срещу кризата с климата“, заяви шефът по Зелената сделка на ЕС Франс Тимерманс. „Дали става въпрос за озеленяване на градски райони, борба със замърсяването на въздуха, намаляването на енергийното потребление на сградите или напредък с решения за чиста мобилност: градовете често са центърът на промените, от които се нуждае Европа, за да успее в прехода си към климатична неутралност“.

На световно ниво градските райони формират над 70% от въглеродните емисии, а голям доклад на панела за климатични науки на ООН, публикуван по-рано този месец, показва, че постигането на целите от Парижкото споразумение – и избягването на катастрофални климатични промени – ще изисква промяна на това как градските райони „се проектират, изграждат, управляват“.

Заместник-директорът на отдела по мобилност и транспорт към ЕК Матю Болдуин, който отговаря за схемата, казва за изданието, че зелените амбиции, космополитните избирателни райони и мащабът на градовете ги правят „очевидни места“ за справяне с изменението на климата.

Като част от програмата 112 участващи градове с население от около 75 млн. души, сред които са София и Габрово, ще подготвят „климатични градски договори“, очертаващи планове за действие и инвестиции, които възнамеряват да изпълнят, за да постигнат климатична неутралност.

Макар че плановете не са юридически обвързващи, Болдуин казва, че градовете имат силен стимул да изпълнят целите си: „Никой няма да заведе дело срещу тях в съда, но репутацията им е застрашена“.

Списъкът включва градове с добре позната история в отстояването на амбициозни климатични цели, например Копенхаген и Гьотеборг, както и градове, които наскоро са засилили усилията си в това предизвикателство като Париж и Милано. Градове в страни, които изостават в усилията си за борба с климатичните промени, например Лодз в Полша и Будапеща, също са част от схемата.

Обединение от 34 организации в сферата на климатичните промени, както и експерти на национално и европейско ниво, ще помагат на градовете да изготвят договорите, които могат да получат т.нар. етикет, че са част от мисия на Комисията (мисиите на ЕС са ангажимент за решаване на големи обществени предизвикателства, като например борба с рака, адаптиране към изменението на климата, живот в по-екологични градове и др. - бел. ред.). Този „етикет“ ще улесни достъпа до „капитал, идващ от частно финансиране, на което му е омръзнало от заблуждаващи зелени проекти и търси реални инициативи, в които да инвестира“, посочва Болдуин.

Той подчертава, че схемата е създадена с цел градове да решават сами пътя си към климатичната неутралност и да разменят добри практики с други участници.

„Това не е дългият размахващ пръст на Комисията, която гледа отгоре и казва на градовете какво да правят“, казва той. „Вместо това приканваме градове да създадат планове, които са подходящи за самите тях: това, което работи в Гьотеборг ще бъде донякъде различно от това, което работи в Истанбул“.