42% от пътниците на обществения транспорт у нас са готови да плащат с банкова карта

Значителен дял от 42% (или приблизително 2,3 млн. души) от пълнолетните българи биха искали да плащат в обществения транспорт с банкова карта, смартфон, смарт часовник или друго свързано устройство. Това показва проучване на организацията за дигитални разплащания Visa. Тази нагласа е по-силна в градовете извън София (където достига 46% - 50%) и предимно сред граждани в активна възраст (18 - 50 години), съобщиха от българския офис на картовата организация.

Резултатите от проучването потвърждават тенденцията на повишаване на интереса към електронните разплащания, иновациите и дигитализацията в големите градове и апетита на техните граждани към интелигентните решения, свързани с мобилността.

Безконтактните разплащания увеличават значително удобството и сигурността при придвижването от точка А до точка Б. В цяла Европа почти половината от пътниците в градския транспорт съобщават, че нуждата от различни билети за отделните превозни средства е неудобство.

От миналата година в София се реализира проект с възможност за безконтактни плащания в трамваи, тролеи, автобуси и метро, в който участват Visa, Столична община, Центърът за градска мобилност и Банка ДСК. Услугата се използва в над хиляда трамвая, тролея и автобуса, както и на всичките 47 метростанции. След всяко трето валидиране на банкова карта Visa, без значение коя е банката или финансовата институция издател, в превозните средства на наземния транспорт и метрото пътниците се таксуват със стойността на един дневен билет, 4 лева.

Според резултатите от проучването на Visa всеки втори софиянец разчита на градския транспорт и е наясно с  предимствата на дневния билет, платен с пластмасова или електронна карта Visa, без значение от банката или финансовата институция издател.

„Visa е готова да бъде партньор на българските общини в името на дигитализацията на масовия градски транспорт и интелигентното бъдеще на градовете. Идентифицирахме възможността за внедряване на система за билети с безконтактно разплащане в софийския градски транспорт с ясното съзнание, че това ще даде тласък на цялостната дигитализация на града и ще го изведе една крачка напред към развитието му като интелигентен град,“ заяви Красимира Райчева, мениджър на Visa за България, на конференцията "Visa - партньор на иновативните общини в процеса на дигитализация на градовете", организирана от компанията съвместно с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Каталин Крецу, генерален мениджър на Visa за България, Румъния, Словения и Хърватия, съобщи, че в световен мащаб Visa изпълнява проекти в сътрудничество с публични и частни доставчици на услуги за градска мобилност в над 150 града, сред които Брюксел, Букурещ и още 18 града в Румъния, 10 чешки града, Братислава, София, Невер във Франция, Хонконг, Торино и много други градове и държави.

„В момента работим по други инициативи, свързани с градската мобилност, с местните власти в още 60 от най-големите градски райони в Европа, сред които Париж, Лондон, Варшава, Мадрид, Милано, Атина и Порто“, каза той и подчерта, че безконтактните разплащания в транспорта са само една от стъпките в дигитализирането на градската мобилност – другите са зареждането на електромобили, паркирането, приемането на други транспортни средства, скутери, велосипеди, услуги за споделени автомобили и др.

Каталин Крецу напомни, че от години Visa подкрепя общините, операторите на обществен транспорт, частните компании и технологичните експерти, за да помогне за осигуряването на модерна градска мобилност в България.  „Затова сме готови да си сътрудничим ефективно с всички общини в името на дигитализацията на масовия транспорт и интелигентното бъдеще на българските градове“, заяви той.

По думите на Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ, развитието на дигиталните технологии и комуникация ще доведе до сериозни промени в живота, както и на начина, по който новите поколения си представят социалния живот.

Тя се надява, че хората, които вземат решения в общините, добре ще познават технологиите, за да могат бързо да преценяват кои ще са от полза за местната общност.