Morningstar: Политическата несигурност крие рискове за усвояването на евросредствата

Подновената политическа несигурност в България може да има негативен ефект върху напредъка по нужното за реформите законодателство и инвестициите по NextGenerationEU (Планът за възстановяване на Европа). Това може да доведе до забавяне на усвояването на европейските фондове, а съответно е и риск за перспективите пред страната, пише в анализ канадската агенция за кредитен рейтинг DBFS Morningstar.  

По Плана за възстановяване България трябва да получи 5,7 млрд. евро, или 8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Те трябва да бъдат усвоени до края на 2026 година. По кохезионната политика на ЕС страната ни трябва да получи още допълнително около 10 млрд. евро за новия програмен период (2022-2027 година).

Според оценките на Европейската комисия (ЕК) европейските фондове могат да увеличат БВП на България с 3,4% до края на периода за усвояване на средства (тоест до 2030 година) и с 2,4% 10 години по-късно.

Политическата  криза, предизвикана от разпадането на четворната управляваща коалиция, идва в критичен за икономическите перспективи момент, пишат още от агенцията. В допълнение и военният конфликт в Украйна също носи рискове за българската икономика.

На 2 октомври българите ще гласуват за четвърти път за парламент от април 2021 година насам. Времето за сформирането на нов кабинет ще бъде ключово за продължаване на реформите, включително и за членството на страната в еврозоната. А ако политическият застой продължи, това ще ограничи и потенциала за развитие на икономиката, допълват от агенцията за кредитен рейтинг.

Европейската комисия (ЕК) прогнозира ръст на БВП на България от 2,8% през 2022 година и от 2,3% през 2023 година. През юни инфлацията достигна 14,8%, подхранена от високите цени на енергийните продукти и на храните. Очакванията са, че цените ще останат високи до края на годината и това ще е предизвикателство пред плановете за приемането на единната европейска валута.

Според анализаторите кризата с доставките на природен газ е "управляема". През април България отказа да изпълни условията на "Газпром" за плащането на природен газ и доставките бяха преустановени, но в същото време София активира своите усилия за намиране на алтернативи, включително и чрез ускоряване на строителството на газовата връзка с Гърция IGB и участието в строящия се в момента терминал за втечнен газ край Александруполис.