Без възраст за пенсиониране на военните, настоява министърът на отбраната

Министърът на отбраната Ангел Найденов настоява да се запази системата за ранно пенсиониране за военните, която изисква само осигурителен стаж, но не и възраст.

“Опитвам се да убедя парламентарните комисии и социалните партньори в необходимостта да се премахне допълнително въведеното условие към изискването за осигурителен стаж”, коментира Найденов в предаването “Седмицата” по Дарик радио.

Военните се пенсионират след 27 години стаж в системата, като има пределна възраст според званията, на която военнослужещите задължително излизат в пенсия. По време на правителството на ГЕРБ беше въведено изискване за навършване на 52 години за редовите войници и 57 г. за офицерския състав освен стажа, за да придобият военните право на пенсия. Наскоро обаче беше възстановен старият режим на пенсиониране на военните, без изискване за достигната възраст за пенсия, въпреки несъгласието на социалния министър Ханас Адемов.

Според Ангел Найденов условията за пенсиониране на военните трябва да компенсират други права, които са им отнети, като например – правото да стачкуват. Той подчерта, че над 700 офицери са напуснали системата заради затягането на режима за пенсиониране.

Военният министър съобщи, че в края на годината на военнослужещите ще бъдат изплатени еднократно по 300 – 350 лева като допълнително материално стимулиране.

Той посочи, че Министерството на отбраната (МО) ще продължи с опитите да продава имоти с отпаднала необходимост, за да засили собствените си приходи и да компенсира разходите за охрана и поддръжка на тези имоти, които достигат 12 – 14 млн. лева. За тази година в бюджета на МО са заложени 62 млн. лева, а до момента са събрани под 30 млн. лева. За догодина заложените собствени приходи на ведомството са 52 млн. лева.

Бюджетът за отбрана

Планира се бюджетът за армията през следващата година да бъде малко над 1 млрд. лева и той е значително по-малък от гарантирания с различни вътрешно- и външнополитически решения, включително на НАТО, посочи Найденов.

В стратегическите документи и договорите за НАТО има ангажимент за отбрана да се отделят 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), допълни той. Само 3 държави от съюза обаче поддържат бюджет за отбрана от 2% и повече от БВП – САЩ, Франция и Турция, по думите на военния министър.

За капиталови разходи, в които влиза и покупката на техника за армията, са заложени 50 млн. лева, докато необходимите средства са 100 – 250 млн. лева годишно, за да изпълнява България ангажиментите си за постигането на конкретни цели, допълни Найденов.

Той обясни, че има критичен минимум на техниката, под който ако паднем, означава, че въоръжените сили не могат да изпълняват отговорностите и задачите си. “Изпълняваме задачите си с огромно натоварване, с огромен риск, но това е картината във всички страни от НАТО”, коментира той и допълни, че в рамките на бюджета за капиталови разходи ще се осъществяват “малки проекти” за модернизация, ремонти и поддръжка.