Никой не следи разходването на български средства за I-IV блок в Козлодуй

Никой не контролира как се разходват средствата за извеждането от експлоатация на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“. Европейските средства се следят от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Този коментар направи Ингебор Гресле, ръководител на комитета към комисията по бюджет и финанси към Европейския парламент. Структурата е натоварена да провери как се разходват средствата за извеждане от експлоатация на блокове от три ядрени централи – литовската „Игналина“, АЕЦ „Бохуница“ в Словакия и българската АЕЦ „Козлодуй“. И трите централи трябва да бъдат затворени във връзка с присъединяването на съответните страни в ЕС.

От комитета са изготвили няколко предложения за България във връзка с по-доброто разпределение, но все още има „висящи“ въпроси, за да бъде направена пълна оценка на ситуацията, уточни още Гресле. По нейни думи една от препоръките в тази насока е да се създаде механизъм на национално ниво – Народно събрание и Сметната палата, който да контролира процесът за разпределянето на средствата от държавния бюджет.

Досега за закриването на четирите блока са договорени 312 млн. евро, като 215 млн. вече са изплатени.

Представителите на бюджетната комисия обаче не са чули ясна сума колко средства са необходими допълнително на страната за завършване на процеса. „Чухме различни суми между 300 млн. и 600 млн. евро, допълни тя.

Проверката е показала известно забавяне по отношение на извеждането от експлоатация на първите четири блока на централата. Става въпрос за четири договора на обща стойност 58 млн. евро и са били основно за технологии за нарязване на съоръженията. Част от договорите вече са изпълнени и началото на демонтажа на блоковете вече е факт.

В това отношение комитетът е доволен от постигнатото, защото в другите две страни не се работи по изпълнението на поетите ангажименти към ЕС.

От трите централи българската е уникална, защото остават два работещи блока. По тази причина са изискани и доказателства, че експерти, наети със средства от ЕС, се занимават единствено с демонтаж на съоръженията, а не изпълняват и други дейности в централата.

На комисията е направило впечатление още, че са наети 650 души по дейностите за демонтаж, а в помещенията са видели само около 30 души. Гросле е поискала пълен списък и трудова характеристика на наетите, но призна, че посещението на комитета не е обхванало целият процес на демонтаж. Ивайло Калфин, който също участва в проверката, пък посочи, че трябва да се вземе предвид и работата на смени.

България трябва да демонтира първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ до 2030 година. За целта от ЕС отпускат компенсации в размер на 868 млн. евро. Част от тези средства досега се използваха и за мерки, свързани с балансиране на системата – влизаха във фонд „Козлодуй“, по който се финансират проекти за подобряване на енергийната ефективност, например.

От 2020 година парите за извеждане от експлоатация на ядрените мощности трябва да спрат, т.е дотогава процесът трябва да приключи, изтъкна Ингебор Гресле. Според Ивайло Калфин обаче още в нито един официален документ не фигурира крайна дата на европейското финансиране и посочи, че България изпълнява своя ангажимент да изведе работещи блокове предсрочно от експлоатация, а от своя страна ЕС трябва да компенсира българските граждани за това.

И Брюксел се обърка за енергийния микс

По време на пресконференцията, на която комитетът представи своите първи впечатления от работата по спирането на блокове в АЕЦ „Козлодуй“, стана ясно, че и представителите на бюджетната комисия към ЕП са объркани за формирането на енергийния микс в страната.

Депутатът Йохим Целер коментира, че със средства от фонд „Козлодуй“ се работи за преодоляване на ефектите от спирането на блоковете за системата. От една страна това е повишаване на енергийната ефективност, а от друга – намиране на алтернативни източници на енергия.

„Не е ясно как българското правителство включва различните източници на енергия в плана, т.е как се формира енергийния микс“, допълни Целер, посочвайки колко различните производители на електричество има у нас.