Каролев: Оценките за дефицита в КТБ са счетоводни и доста разтегливи

Оценките за дефицита в Корпоративна търговска банка (КТБ) са счетоводни и „доста разтегливи”, коментира пред „Нова телевизия” икономистът Владимир Каролев. Той допълни, че размерът на „дупката” ще стане ясен едва след като бъдат продадени активите на банката.

Пасивите пък са били изчислени при обявяването на КТБ в несъстоятелност и това са били депозитите на гражданите до 100 хил. лева, уточни икономистът и допълни, че средствата, използвани за връщането на тези суми не са на данъкоплатците.

Парите във Фонда за гарантиране на влоговете се формират от банките, а правителството е дало само заем за покриване на недостига при изплащането на гарантираните от закона влогове. 

Каролев е категоричен, че не може да се разпродаде на безценица имуществото на фирми, които са теглили заем от банката чрез обявяването на кредитите им за невъзвръщаеми. Той посочи, че синдикът на КТБ не може да определя задълженията за предсрочно изискуеми, ако кредитополучателите са плащали своите вноски до затварянето на банката.

Журналистът Иван Бакалов, който също участва в дискусията, обаче посочи примери, при които кредити са отпускани на фирми за изграждане на нови мощности, а месец преди КТБ да бъде затворена от БНБ, са спрели да погасяват вноските си. Сега активите им ще бъдат обявени за продан и закупени на ниска цена.

Каролев посочи, че в такъв случай синдикът действително ще обяви активите на фирмата за публична продан, но пазарът ще определи цената им. Икономистът призна, че ако предприятието не работи, цената му ще бъде по-ниска.

Средствата, събрани от продажбите на активите, ще отидат в сметките на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Новините около казуса КТБ можете да четете тук