За риск при проверката на качеството на активите на банките и небанковите финансови институции предупреди в ефира на Bulgaria ON AIR бившият премиер Иван Костов. По думите му сериозният риск е, че тези проверки се правят от институции, които те самите са нестабилни.
Като проблем той открои едновременното провеждане на проверката на качеството на активите на банките, застрахователите и пенсионните фондове.
„Много сериозен риск за това е обстоятелството, че тези проверки на качеството на активите се правят от институции, които те самите са нестабилни“, добави Костов и обясни, че говори за Българска народна банка и Комисията за финансов надзор.
БНБ провежда и носи отговорността, но тя не е инициатор, а това е прословутото съвещание при президента през лятото на 2014 г., когато съвършено неправилно и неоснователно беше поставено за цел България да влезе в европейската система за банков надзор.
„Това е една сложна система, която цел е непостижима. Винаги, когато се поставят непостижими цели, се раждат и големи рискове“, смята Костов.
По думите на бившия премиер самите регулатори в момента изпитват големи затруднения и даде за пример КФН, която ще трябва да смени или да преизбира председател по време на операцията по проверката на активите на пенсионните фондове и застрахователите. Костов говори и за изтеклия на 16 юни 2016 г. мандат на председателя на КФН.
„Имаме притеснения от атаките, които се водят към тези институции. Управителният съвет да си обръща джобовете, за да видиш какви пари взима в момент, в който му е поставена задача да преодолее прекомерни макроикономически дисбаланси, както се стигна до определения на ЕС - това е неуместно и насочено срещу стабилността на страната“, смята Костов.
Когато искаш оставките, атакуваш и двата регулатора - КФН и БНБ, това не стабилизира страната, подчерта още той.
Най-парадоксалното е, че в България в момента няма прекомерни макроикономически баланси, добави Иван Костов. Според него през 2016 г., най-късно в началото на 2017 г., България трябва да приключи с обвинението за прекомерни макроикономически баланси. По думите му всички показатели са на лице, за да се излезе от тях.
Ако България продължава да се колебае дали да влезе в еврозоната или не, тя понася най-тежките щети, подчерта още Костов. Според него валутният борд има недостатъци и се изчерпва.
„Той е система за скачване към валутата, с която се е скачил. Тогава е стабилен“, подчерта той.
Цялото интервю с Иван Костов гледайте тук


Русия сваля стандарта на горивото в кризата
Закопчаха петима мъже с дрога във Варна
РЗИ : Възрастните, децата и хронично болните са най-застрашени в жегата
Йотова стана "Доктор хонорис кауза" на церемония в БАН
Радост за пенсионерите: НОИ изплаща актуализираните пенсии на 7 юли
България е плаха пред европейските институции, бизнесът не знае как работят
Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 2
Руиз-Хернандес: Панамският канал е успешен бизнес модел, част 1
Китайски Jeep за Европа: Новият залог на Stellantis до 2030 г.
САЩ имат и правилни ходове, например в Ливан
21 ключови факта за новото BMW X5
Швед направи 16-цилиндров двигател от четири мотора Volvo
Как се раждат безшумните гуми
Защо изчезнаха красивите емблеми от предния капак
Новият робот на BMW се оказа стряскащо хуманоиден
Защо танците са полезни за здравето на мозъка?
Руснаците продължават да се бият за гориво ВИДЕО
Обраха къщата на социолога Кънчо Стойчев
21-годишен мъж е арестуван за побой над майка си
преди 10 години Мисля ,че е не е проблем едновременната проверка Според експерти на Световната банка, за слабо развитите страни са допустими защитни мита максимум до 20%. Американски и европейски учени твърдят, че са необходими по-високи мита, вносни квоти или субсидии, защото разликата в производителността между слабо развитите и високо развитите страни сега е много по-голяма от 20%... - http://***.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No248.htmВ ЕС не може да има мита тоест търг.войни и остават валутните войни но когато има евро някои държави не могат да девалвират валутите си и става страшно и т.н. и т.н. На България и беше даден достъп до евросубсидиите на 20% като всяка следваща година се качват с 10% и мисля ,че от 2016г. вече ще има 100% достъп.В Испания за засаждането на една лоза дават 50 евро а у нас 10 евро - за какво конкурентност свободен пазар да говорим ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар