Кабинетът прави нов опит за ограничаване на кешовите разплащания

Нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой да бъде намален от 10 хил. лв. на хиляда лева в следващите две години. Това предвиждат промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публикувани на страницата на Народното събрание (НС).

Законопроектът е внесен от Министерски съвет и е изготвен от Министерство на финансите (МФ). Това е пореден опит на правителството на Бойко Борисов да ограничи кешовите разплащания. В края на миналата година имаше идея да бъде въведен праг от 5 хил. лв., но предложението беше отхвърлено в пленарна зала. 

Ако сегашните промени бъдат приети от депутатите, още от август тази година всички плащания над 5 хил. лв. ще стават по банков път. От 1 януари догодина прагът пада на 3 хил. лв., а от 2019 г. се предвижда всички плащания над 1000 лв. да се извършват чрез банка.

Когато дадено плащане е по договор, то задължително ще трябва да е по банков път, ако договорът надвишава описания в закона праг. Така например в момента по банков път се плащат всички суми по договори на стойност над 10 хил. лв., без значение какъв е размерът на плащането. От 1 януари 2019 г. на практика ще се плаща през банка за почти всички договори, защото прагът за кешови разплащания става 1000 лева. Това означава, че дори плащането на наем за жилище в столицата минава под ударите на закона. Същото важи и за покупка на автомобил или дори по-луксозна бебешка количка.

Ограниченията ще важат и за плащания в чуждестранна валута, като таванът е левовата им равностойност.

Мярката цели да се намали сивата икономика в България. Предложените ограничения са в съответствие с наложилата се практика в други държави членки на Европейския съюз (ЕС), пише в мотивите към законопроекта.

Според финансовото министерство това ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятията парични потоци, свързани, от една страна с реализирани приходи от продажба на продукция, стоки и услуги, а от друга – с изплащане на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, удържани и внесени данъци и осигуровки.

Според текстовете на законопроекта мажоритарните собственици на дружества с неплатени данъци ще са отговорни с имуществото си, ако продадат своите акции или дялове при започната проверка или ревизия от страна на данъчните до шест месеца от приключването ѝ. 

Законът ще третира такива сделки като „недобросъвестни“. Такива ще са и сделки, при които има предоставяне на активи на дружеството като обезпечение по чужд дълг. В тези случаи мажоритарните собственици пак ще носят отговорност, но само в случаите, когато действието е извършено по тяхно решение. Според законопроекта няма да бъдат санкционирани акционерите, които са гласували „против“ предоставянето на активи на задлъжняло дружество като обезпечение по чужд дълг.

Както вече писахме, до средата на 2017 г. България трябва да започне да прилага поетите международни ангажименти за автоматичен обмен на информация към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това също е заложено в новия законопроект. Целта е по-ефективно предотвратяване на данъчните измами и злоупотребите, свързани с избягване на плащането на данъци.

По-конкретно става дума за присъединяването на страната ни към Общата система за пренос на данни, която позволява на данъчните администрации по целия свят да обменят информация, без да е необходимо да правят допълнителни разходи за разработване и поддръжка на множество двустранни сигурни системи за обмен на данъчна информация.

Впрочем, такъв обмен съществува и в момента, разликата е, че сега под ударите на закона попадат и мултинационалните компании, които досега по един или друг начин „минаваха между капките“. 

Важно е да отбележим, че в обхвата на обмена ще попадат само групи, които имат общи консолидирани приходи в размер над 1,44 млрд. лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, както е отразено в нейните консолидирани финансови отчети.