1,7% е приносът на европейските средства върху БВП на България за 2017 г.

Страната ни може и да е на челни позиции по усвояване на европейски средства, но ефектът, който тези пари упражнява върху икономиката на България, е спорен. Поне това става ясно от доклад на Министерство на финансите (МФ) относно макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС към края на септември.

За настоящия програмен период (2014 - 2020 година) България разполага с 11,7 млрд. евро, от които 9,9 млрд. евро идват от европейските фондове. До този момент страната ни е договорила 40,1% от тези средства, а вече изплатени са 874,5 млн. евро, или 7,5% от всички разполагаеми за страната ни средства.

От МФ обаче уточняват, че оценката на въздействието включва краткосрочни ефекти, които следва да се проявят към края на 2017 г., от реалното изпълнението на програмите до средата на 2017 г. „Трябва специално да се отбележи, че доколкото тя е направена с данни за реално разплатените средства по програмите към средата на 2017 г., в нея не са отразени част от средносрочните ефекти, както и дългосрочните такива от реализираните интервенции. За тяхното пълно проявление е необходимо да бъде разглеждан доста по-дълъг хоризонт. Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции, като косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план“, се посочва в доклада. 

Според записаното в оценката ефектът от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) върху брутния вътрешен продукт на страната ни се изразява в увеличение от 1,7%, спрямо сценарий без евросредства. 

Положително въздействие върху икономическото развитие се наблюдава и при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор. Към края на септември 2017 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС с 6,5%.