ИПИ: Чака ли ни бюджетна изненада през декември?

В средата на октомври вече навлизаме в бюджетно време, тоест в безкрайни дискусии за какво ще се харчат публичните средства през 2018 г. Вече традиционно тези разговори заглушават една друга тема – какво ще се случи с харчовете до края на текущата година? През последните години винаги има изненади и те обикновено излизат солено на данъкоплатците.

Това пише в анализа на Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика.

Ето какво е положението към момента.

Към края на август 2017 г. излишъкът по консолидираната фискална програма е 2,152 млрд. лева. На практика всички тези пари са излишък по националния бюджет, докато при европейските средства салдото е общо взето балансирано (има малък излишък от 6,7 млн. лв.).

Година по-рано, към края на август 2016 г., излишъкът по консолидирания бюджет беше 3,317 млрд. лева, но тогава разпределението беше 1,913 млрд. лева излишък по националния бюджет и 1,404 млрд. лева излишък по европейските средства.

С други думи, през миналата година една немалка част от излишъка идваше от европейските средства. Ако гледаме само националния бюджет, то през 2017 г. излишъкът към август месец е отчетливо по-голям. Конкретно по държавния бюджет, натрупаният до август 2017 г. излишък е 1,674 млрд. лева спрямо 1,343 млрд. лева за януари-август 2016 г.

Не трябва да забравяме, че през 2016 г., въпреки трупането на излишък по националния бюджет, последният в крайна сметка завърши на дефицит от 743 млн. лв.

Как се случи това? Отговорът идва от детайлните данни по държавния бюджет. Това, което се наблюдава по държавния бюджет през 2016 г., е постепенно натрупване на излишък, който достига до около 1,4 млрд. лева през септември-октомври. През ноември вече започва по-сериозно харчене, но все пак излишъкът остава 1,2 млрд. лева.

През месец декември бюджетният излишък беше изхарчен и държавният бюджет завърши на дефицит.
Само в рамките на месец декември 2016 г. бюджетното салдо по държавния бюджет се обърна от 1,2 млрд. лева излишък на близо 1,1 млрд. лева дефицит.

Голямото перо тогава беше т. нар. саниране, което скоростно се появи в бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Появата му беше под формата на нови, непредвидени при приемането на бюджета, над 1 млрд. лева капиталови разходи, които бяха на практика „втория милиард“ за санирането. Именно тази операция беше порицана и от Сметната палата в одитния доклад по изпълнението на държавния бюджет за 2016 г.

Докладът на Сметната палата потвърди нашите подозрения, че програмата за санирането не спазва бюджетните процедури - нещо, което написахме още преди година.

Развитието на перото капиталови разходи заслужава малко повече внимание, тъй като там са заровени големите декемврийски харчове. Традиционно към месец август държавата изостава солидно с предвидените капиталови разходи. През 2014 и 2015 г. например, до август са извършени капиталови разходи по държавния бюджет в рамките на 26%-29% от предвиденото, докато в края на годината се достигат около 60-65%.

През 2016 г. този дисбаланс в рамките на календарната година е още по-изявен  – едва 16% от капиталовите разходи по държавния бюджет са направени до август месец, като този дял достига до близо 79% до края на декември (основно заради санирането, но не само).

До август 2017 г. капиталовите разходи по държавния бюджет са едва 11% от предвиденото – това може и да е рекорд по ниско изпълнение. Има да се харчат (на хартия) близо 1,9 млрд. лева капиталови разходи до края на година, които потенциално могат отново да обърнат излишъка по държавния бюджет в дефицит. Има ли обаче за какво да се похарчат?

Тази година на хоризонта не се вижда някакво голямо плащане – няма КТБ, няма АЕЦ "Белене", няма да има толкова скоро и изтребители, а по всичко личи, че няма да има и саниране. Опитът от последните години обаче показва, че по-скоро трябва да очакваме нещо да се случи през декември.

Макроикономически в момента няма обяснение защо държавният бюджет трябва да е на дефицит, в т.ч. да се залага такъв в средносрочната фискална рамка. Самото планиране на дефицит също не означава, че трябва насила да профукаме излишъка в края на година. Предстои обаче да видим дали покрай внасянето на Бюджет 2018, няма да се появи поредната изненада в разходите за тази година.